9 July, 2017 - 2 comments

За пушещите, пиещите и щастливите грешници (2)

След като се пулих и разсъждавах над тази тема в материала, който бях написал преди около година (през 2016-а), време е да се отчета с размисли по същите въпроси, но от гледна точка на настоящето.

В момента определено приоритетни са ми следните занимания (равностойни по важност):

  • писане (на неща като това тук)
  • композиране на музика и записването й
  • публикуването на вкусни рецепти и фотографирането на процеса по приготвянето им
  • кибиченето на терасата, тъй като е лято

Не знам за вас, но определено не съм от хората, които се кефят на следната схема: алармата звъни, изхвърчам като пружина от леглото, мия си зъбите, обличам се и по най-бързия начин хуквам към офиса с кафе в ръка и ореол от винени мушички, който се опитва да ми насмогне на галопирането. Дори и да махнем последното, пак не съм фен.

Предпочитам да стана, да се протегна едно хубаво и да имам някакво време преди да трябва да изляза навън. Него мога да използвам, за да си взема душ, да пия кафе на спокойствие, да се разсъня, спокойно да се приготвя и облека, да си лъсна обувките, да се напарфюмирам, напудря и гримирам (?), да нахраня Чудовище (колективното нарицателно на двете ни котки), дори да свърша нещо на компютъра, ако щете, и чак тогава да изляза. Така избягвам нещо, което може да направи старта на деня на всеки човек доста неприятен и граничещ с кошмарното. А тръгне ли ти накриво... знаете как е.

Става дума за неща от сорта на това как, когато сте още сънени, пристигате на роботното място (тук допуснах печатна грешка, която обаче няма да поправям) и всички шумове – човешка реч, ремонтът на улицата, дивечът, който неотстрелян лети, чурулика или грачи пред офисния прозорец – ви дразнят до степен, в която ви се иска да стреляте по всичко живо. Тук искам да вметна, че ако птиците пред прозореца ви започнат да грухтят, значи е време да смените дилъра. Но това е друга тема.

И ако всички ви дразнят сутрин, то познайте какво – хората и другите земни създания, нито са ви виновни, нито са ви длъжни. Не че голяма част от тях също не се чувстват като вас, но винаги има един немалък процент ранобудковци, които направо дразнят с енергията и доброто си настроение в часовете когато за вас е все още „посред нощ“. Ако, обаче, сте си направили сутрешния ритуал по събуждане и аклиматизация с настъпващия ден, всичко това, или няма да ви пречи, или даже ще ви зарадва, защото и вие вече ще сте задействали локомотива си на нормални обороти и ще сте в настроение.

 

Лирично отклонение относно звука на човешка реч рано сутрин

На колегите си няма как да се сърдим, но у дома винаги можем да предупредим близките си, че не е добра идея да ни закачат преди да сме си изпили кафето (в моя случай – водата), за да не започваме деня с убийство. Особено нежелателно е обсъждането на важни въпроси или такива, които изискват от нас даването на отговор, по-дълъг от кратък грухтящ и зареден с враждебност нечленоразделен звук. Изобщо, всякакъв вид диалози са забранени в името на мира и разбирателството. Като се замисля –монолозите също. А бе, тихо там, бе!

Не знам дали и вие сте така, но това, което със сигурност знам, е че сектата ни никак не е малка. Става дума за онази част от нас, които много мразят някой да им жужи на главата докато още се разсънват. Аз даже мразя изобщо да се навъртат разни хора около мен през първия половин час от сутринта ми.

- Добро утро!                      

- Че кое му е доброто!?!

- Ще искаш ли в четвъртък да отидем на гости на нашите, за да...

- Ч-ш-ш-т! Тихо!!!

- Искам да поговорим за...

- Не може!!!

- Ще ми подадеш ли...

- Не!!!

- Обичам те!

- Ъ-хъ...

- Защо винаги се държиш като...

...и гръмна гръм!

 

Нани-нани

За да си осъществите описания малко по-горе сутрешен ритуал по събуждане, обаче, се предполага и че трябва да станете по-рано. Допускам, че онези които изхвърчат набързо към офиса, нямат такова време, съответно стават в последния момент. Най-вероятно не са се и наспали като хората.

Ключът към ранното ставане не е да станеш рано. Много хора, обаче, вярват в тази 'истина‘ като дете в дядо Мраз. И всеки ден се провалят, но продължават да опитват – корави кратуни имат, явно. Ключът към ранното ставане, искате или не, е ранното лягане.

Истината е жестока, но ако не сте си оставили едни поне 7 часа за сън, забравете за ранното ставане. Дори и да станете, ще се чувствате като развалина през целия ден. Ще бъдете вкиснати. Всичко и всички ще ви дразнят. Ако ходите на работа, може и да направите някои грешки. Те могат и да бъдат забелязани. Тогава и вашата неадекватност ще бъде забелязана. Ако тя е системна, може и трудовата ви заетост да отиде на системи.

В така наречената част първа на настоящия мат‘рял споменах вредните навици като пиенето на биричка, която толкова ни се услажда, както и пушенето, които заедно образуват една много приятна и безкрайна верига от замотаване с часове във времето, в което вече се предполага, че е разумно да сме си легнали.

Може би споменах, че съм от типа хора, които доста се активизират по тъмните часове на денонощието. Когато бях по-стар (и моят случай е странен) си мислех, че будността ми по нощите се дължи на бирата. След неволен и нежелан, но задължителен  експеримент, по време на който за над половин година пиех само газирани безалкохолни напитки, установих, че това не е така. Минеше ли полунощ, изобщо не ми се лягаше. За да не изпадам в обяснителен режим, тук можем да заключим, че преди един часа през нощта не съществуват почти почти никакви шансове да си легна.

 

Ало, д-р Радева?

Как, обаче, съм си облекчил сутрешните мъки и как се чувствам добре, дори в случаите, в които си лягам толкова късно? На първо място – пия повече вода от преди.

Всъщност, излъгах и то мъжката – преди изобщо не пиех вода! И да ви кажа, не знам как съм останал жив толкова дълго.

Та, създадох си този навик – първо я пиех с лимон, за да ми е по-вкусна, после свикнах и без тази добавка (даже в момента вкусът на водата с лимон ми е неприятен). За онези от вас, които също като версията на моята личност преди няколко години, си мислят, че щом пият достатъчно кола, бира, натурален сок или други подобни напитки, то организмът им си набавя достатъчно вода – нека ви светна, че тялото ни не приема за вода нищо друго освен... именно чистата и бистра водица. Да, и в другите напитки, които изброихме по-горе, има вода, но направете си проучване и ще видите, че доста от тях, всъщност, ви дехидратират. Ако разчитате на тях, за да хидратирате организма си, представете си, че със или без (особено със) употребата им приличате на онова, на което приличаше вампирът Виктор от „Подземен свят“ малко преди героинята на Кейт Бекинсейл да му влее кръв във вените, за да го събуди от вековен сън – накратко, тялото ви е като хартиен чувал, пълен с прах, който е мумифициран на повърхността колкото да не се разпадне при първия повей на вятъра. То, горе-долу така се и чувстваме, когато не сме пили вода с дни.

От сутрешното кафе отпивам едва няколко глътки, правя си го много слабо и в него преобладава по-скоро прясното мляко. Просто ми харесва ароматът му при събуждане, а иначе изпивам между литър или два вода през това време.

Пия сходно количество и преди лягане. Ако обичате да си сръбвате бира, ракия, уиски или друг алкохол вечер, дори най-опитните квартални пияндета с вековен стаж ще ви кажат, че влиянието на алкохола върху състоянието ви на следващия ден е много по-поносимо ако сте консумирали питието си с доста вода. Тук е място ехидно и без грам съчуствие да кажем едно наздраве на онези, които обичат да пият ром с кола, например. Крайно силно и сладко питие, което разреждаме с... още по-сладко безалкохолно. Бързам да сменя темата, че от тая комбинация усещам как техния махмурлук взема да се лепи и по мен от разстояние. Бррр...

Литър-два вода вечер, литър-два сутрин. Хубаво е и да изпиете още една такава доза вода и през деня. Може би е добре, обаче, да не го правите по време на хранене, защото така си затруднявате и забавяте храносмилането, а усвояването на водата и храната по едно и също време може хич да не ви се отрази освежаващо, даже напротив.

С две думи, аз лично се чувствам много добре с промяната на само една такава малка подробност. Ако, обаче, не ми вярвате, ето ви и съвета на един много по-известен и опитен (в наливането с бира) от мен човек. Става дума за рок музикант, който често ходи на турнета и с това си изкарва прехраната. В случая, единият от неговите съвети звучи ето така: „Когато сте на турне, най-вероятно до края на вечерта ще сте изпили доста бира. Ето защо е добре преди лягане да пиете и много вода!

 

Без едно мога, ама само с едно – не мога

Друго нещо, което ми създаваше доста мъки при събуждането е фактът, че колкото и да обичам бира, трудно ми се получава да изпия само 2 кенчета, да речем. От малък съм свикнал постоянно да има нещо газирано покрай мен и от там ми се е появил и навика да удрям големи гълтоци. Е, вече не съм толкова малък, та безалкохолното съм заменил с бира (а и нека не се лъжем - една кока кола е в пъти по-вредна от коя да е бира). От друга страна, глътката ми си е с все същия аршин.

Затова най-често си взимам по-слаба бира – да живеят радлерите. Знам, че тук някои заклети алкохолици ще ми се смеят доста, може и аматьор или пенсия да ме нарекат, но пък аз по този начин се чувствам доста по-добре и здравословно ще преглътна подобни нарицателни. Процентно, като съдържание на алкохол една нормална бира се равнява на два и половина или три нормални радлера. Ако пиете по-силна бира, даже и на повече. При мен е важно, че количеството в една бутилка си е същото – 500 ml. Казано на прост език – за една вечер изпивам същото количество бира, но си лягам с много по-малко промилчета в кръвта. На езика на пияниците – с повече кръв в алкохола. Да, да – знам, че е недопустимо и д-р Радева ще ми се кара, но ще поема този риск...

От там – и ставането е по-лесно, както и тонусът сутрин - за разлика от друг път преди години –си е на лице.

И ето как един порок просто може да бъде разумно прилаган, за да можете хем да си угодите, хем да се чувствате добре. А не, както ще ви посъветват повечето тъй наречени експерти – да се мъчите да изкорените всичко, което ви носи наслада. Е, разбира се, ако вашето срдство за разтуха е да си боцкате хероин, ситуацията е „стоп или сбогом“ – по средата няма как.

Иначе, прекаляването с бира съм си запазил за като евентуална опция за случаите, в които се събираме с гости или излизаме навън през почивните дни, за да може ако ни се е отпуснала душата неволно, да имам време за сън и възстановяване на другия ден.

 

Здраве, бира и красота

Ето и една полезна практика за случаите, в които не ви се спи вечер. Помните ли яката мацка от „Вълкът от Уолстрийт“? Да, същата. Нейният ритуал за отпускане преди сън включва две прости съставки – ледено студена бира, която тя изпива докато си взима горещ душ. Като си го представим, започваме да я харесваме още повече:

 

Време и пари

Наскоро бях споменал фразата „парите са време“. Това е принцип, с който също печеля доста от вечерта и съответно мога да си легна час-два по-рано.

Колкото и да обичам да готвя, вече не го правя всяка вечер. Защото пазаруването, подготовката и приготвянето на едно ястие ми отнемат между 2 и 4 часа време. Най-често това означава, че цялата вечер ми заминава. Ако искам да свърша нещо полезно (като да напиша тази дълбокомислена статия, да речем) трябва, или да го оставя за друг ден, или да си открадна от съня.

Но, тъй като с пари наистина можем да си купим време, много често вкъщи предпочитаме просто да си поръчаме вечеря или да излезем да хапнем в някой ресторант. По този начин можем да си спечелим поне два часа на вечер, които да използваме за себе си. Платили сме на готвачите от заведението, за да си купим повече време. За вас не знам, но на мен лично си ми звучи доста справедливо и изгодно. Забелязал съм, че на доста хора да си поръчат храна им звучи като лукс, който не могат да си позволят. Тези хора явно рядко си пазаруват и още по-рядко си готвят. Остава въпросът какво, по дяволите, ядат... Една сметка в магазина рядко ми излиза по-евтино от порция пържолис гарнитура и две Загорки в ресторанта. Но, който има време за губене, нека готви и мие чинии всяка вечер, лошо няма.

Та, това са моите най-пресни навици за контролирано отдаване на пороците. Да сме живи и здрави да обсъдим въпроса пак след, да кажем, още една половин-една година време, за да видим какво ново е изскочило под слънцето. И се надявам да го обсъдим именно тук, а не в сбирка на анонимните алкохолици, но пък... каквото сабя покаже.

Ще ми е интересно да споделите каква е вашата рутина на ставане и преди лягане. Имате ли определени навици за качествено събуждане или всяка сутрин е каквото дойде според онова, което ви се е случило предната вечер? Бързате ли за работа? Какво ви дразни преди още да сте се разсънили и как елиминирате подобни проблеми? Навреме ли успявате да си легнете и наспивате ли се достатъчно? А, между другото, да ми препоръчате някоя нова марка бира? J Най ще се изкефя ако, след прочитането на настоящото, споеделите мнението си в полето за коментар по-долу. Но, като го правите, не забравяйте най-важното: „Нека... да... са... о... оф... оважаааме, ррръйш ли! Нъ.. н‘... Ззз‘здрае, колегааа!“

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

Published by: jdbones in Юлешки истории

  • Stoycho Dimitrov

    Пия – не пия вечер, като се настроя, че ще има ставане, се спи под леко напрежение и ставам на време, че и по-рано. Но това не ме прави свежарка. Е, стига да не съм къркал до 5 часа и не съм мешил в стил “попската”, тогава трудно се надигам. Ако нищо не ми виси на главата, къртя поне 8 часа и ставам свежарка.
    По въпроса с водата, наливам и аз по няколко литра на ден от доста време. Кефи и е свежо. Ракия си пия със студена вода, мастика със сода, уиски с едно от двете, а бирата с мезе (мога и на гладно). Инак е плюс ако къркаш твърдина със сладък разред, тип натурален сок, разбит с миксера копот, но не и кола. ОрганизАмът си има нужда от сладко, след наливация с концентрат.
    Има технология с барабекю за лятото, където ти прави ребрата по правилата, а ти си му обърнал внимание едва два пъти по 4 минути. Но пък си иска търпението за 2-3-4 часова термична обработка, подготовка от предния ден, но това е друга тема. И аз предпочитам да ми сервират, при това много и не ми свиди да оставя добър бакшиш, ако в чинията има доброта и обсужването е на ниво, пък дори това да се случва в стол за обществено хранене (не че съм го правил, но бих, ако попадна в такъв).
    Като казах мастика…

    • Е, а наздраве, де!

      Ами за ребрата, мислех да напиша наистина как се правят по канон (според мен), но реших да не го правя, че на снимките съм ги приготвил по-набързо и щеше да има разминаване. То, иначе ако имах време и аз бих ги подготвил от преднио ден. Някой ден ще има обновена рецепта. Дай боже да е правена и на открито, на огън и тъ-нъ.

      Ама за сладкото и твърдия алкохол по-скоро си мисля, че не точно организма си иска захар, ами да речем вкуса в устата – по-приятно е с нещо сладичко, обаче тялото пак си иска водицата. За жалкост го разбираме чак на другия ден.