9 July, 2017 - No Comments!

За пушещите, пиещите и щастливите грешници (1)

Това е първата от поредица статии относно онази част от нас, която честичко се отдава на пороците си повече отколкото е здравословно. Материалът по-долу е писан в края на есента на 2016 г. Следващият предстои като втора част по някое време през 2017 / за да видите, че пиша нещата от личен опит и заедно да проверим каква част от тях работят наистина/.

Накратко, в тази поредица ще става дума за следното: Много от нас често усещат, че не живеят здравословно и правилно. Повечето от съветите, на които можем да попаднем, слушайки всякакъв тип “гуру” вождове и други индианци в интернет, по телевизията или четейки различни книги, най-често ще ни заповядат тотално да отрежем онова, което ни пречи. Например, ако се задъхвате, защото много пушите, те ще ви кажат да спрете цигарите. Мерси за съвета, нали! Ако сутрин се чувствате като парцал, те ще ви кажат да спрете всякакъв вид алкохол вечер и кафе сутрин.

Аз пък казвам друго — цигарите, алкохолът, храната и всичко останало, с което може да се прекали, са всъщност много приятни изживявания, но много от нас не знаят кога да спрат и те стават по-силни от волята ни. Най-лесният съвет, който можете да дадете на такива хора, е просто изцяло да премахнат подобни удоволствия от ежедневието си. Ама, там е работата, че те вече го знаят.

На мнение съм, че е по-вълнуващо и приятно, когато човек се опитва да се сбори с пороците си и да им докаже, че е по-силен от тях и че може да ги използва само за удоволствие, но не и да попада под властта им като прекалява. Ако избягаш от бойното поле и битката, със сигурност ще се спасиш, но често не се знае за колко дълго, защото врагът може (и най-често ще го направи) да се втурне да те преследва.

Хората, които се будят рано сутрин дори преди алармата им да зазвъни или не изпитват каквито и да било други затруднения с ранното ставане, а също и често предпочитат да си легнат навреме като и без това им се доспива най-късно в 22:00, по една или друга причина се чувстват благословени с морално превъзходство над онези, които са устроени по малко по-различен начин. Защото обществото, светът и всички онези, които по безболезнен за нас начин ни яздят с невидимия си камшик всеки ден, са положили този режим на живот за нормален — а няма и нищо лошо в това, защото би било трудно да накараш ято говеда да полети без тези общоприети правила. Ако обществото знаеше, че говедото не е птица, трудно би се навило да лети. Но ето, че в нашия свят всяко говедо може да лети без и окото да му мигне.

Написаното тук е най-вече за хора, които са като мен. Ако сте от горепосочените дисциплинирани летящи говеда, труно ще ме разберете. Но пък заслужавате моите адмирации. Ако, обаче, поне малко сте се борили с вредните си навици, може би има какво да си кажем.

Аз съм от оня тип хора, които ако ще се отдават на някакъв порок, ще го направят до почти краен предел. Ако ми се пуши, ще си изпуша 2 кутии цигари с огромен кеф. Ако съм решил да си пийна биричка, ще си пийвам докато ми е сладко. И ще продължа и след това, докато не усетя, че едва си стоя на краката. Ама вече ще е късно (във всеки един смисъл). Говоря по принцип как съм устроен, а не че го правя редовно. С годините съм придобил (поне някакъв) усет кога да си ударя спирачката, но както много хора казват: “Без едно мога, ама само с едно не мога!”, та от време на време и аз без да искам се “отървам” и на другия ден хич не съм си благодарен. Освен това, съм и от типа “сова” и колкото по-късно става, толкова по-малко ми се спи, а повече ми се твори. Иначе, виж, през деня мога спя безоткатно с часове.

Та… ако сте като мен, но виждате, че това ви пречи, ето какво съм намерил аз като решение. Всъщност, това е процес на постоянно търсене, така че крайно решение едва ли има, но ще споделя, каквото съм заключил до момента:

На първо място, трябва да имате желанието да се “стегнете”. Ако самите вие не виждате смисъл да се “взимате в ръце”, то тогава и Йода не би могъл да ви помогне. Но ако пък имате това желание, но все нещо не ви се получава, ето какво ми е помогнало на мен. При мен специално това желание дойде най-вече в резултат на все по-засилващ се ежедневен физически дискомфорт. Чувствах се като развалина, която всеки момент ще грохне някъде. Когато навремето питаха James Hattfield от Metallica защо е спрял пиенето, той отговори много просто: “Писна ми всяка сутрин да се събуждам, чувствайки се като свиня.”

В даден момент просто осъзнах, че има много неща, с които искам да се занимавам вечер след работно време, но все не мога да им отделя нужното внимание. Да сготвиш, да погледаш филм, да вземеш душ и ето — вечерта заминала. Да, ама не. Какво правех аз — прибера се, отворя си една бира, запаля цигара, втора, трета (цигара, де, не бира). И това докато се наканя да сготвя. Решавам да сготвя. Мариновам си месото, докато го чакам решавам, че съм се уморил от кълцане на подправки и подготовка — хайде пак цигарка-две. Я! Ама тя бирата свършила. Хайде да отворя още една. Не е ли време да почвам да пържа месото? Ей-сега. Само след тая цигарка. Две. Три.

Слагам месото да се готви. Трябват му 20-ина минутки. Не е ли идеалното време да си взема душ? Да, разбира се. ОК! Само да пуша една и влизам в банята! Хм, ми то месото взе да се запървжа. Добре. Явно ще се къпя чак след вечерята. Я сега една салатка за гарнитура да направим. Правим я. Цигара-две-три. Сервираме. Да пушим и ще вечеряме. Вечеряме. Хайде да пушим и да си полафим. Май трябва да вляза в банята, а вече ми се спи. Къпя се. Ех, че е хубаво. Цигарата след душ е направо божествена. Но бирата в чашата е свършила. Отваряме нова. Само колкото за тази цигара. Е да, ама глътка-две… дай да си пална още едно фасче. Три-четири. Цигарата не е допушена докрай, а пък няма бира. Ще си долея малко. Доливам си. Цигарата свършва. Но пък има още бира. Хайде ще пуша още една, колкото да изпия бирата в чашата. Бирата е изпита… дали да не си долея още. Да, ама пък ще трябва да пуша. Ми супер, аз обичам да пуша. Бълбук, бълбук. Бирата е сипана, цигарите чакат… и така до безкрай. Този сценарий съм го играл с години.

По този начин, обаче, няма как да намерим време за нашите занимания, колкото и да ни харесват. Едно от нещата, които ми помагат, са тренировките в домашни условия. Аз не им казвам точно “фитнес”, а по-скоро гимнастика. Не са и гимнастика, понеже са упражнения с дъмбели, но все пак не става дума за използване на сериозни уреди, които можеш да намериш само в една фитнес зала. Както и да е.

Направил съм си програма, която съм прилагал и преди години и от която бях много доволен като резултати. Само че тогава се разболях и по лекарски съвет трябваше да спра с физическите натоварвания. Сега ми е много трудно отново да вляза в този ритъм.

На първо място, за да изпълня тази програма, съм си поставил като условие да не пия никаква бира преди да си направя упражненията. Тоест, за разлика от друг път, като си вляза у дома, да не ми е първа работа да си отворя една бира и жадно да изгълтам половината от нея. А и то, в случай, че тренираш, си е самоубийство — ако пиеш бира преди тренировка после като се натовариш и задъхаш направо имаш чувството, че от устата ти мирише на кравешка тор. Да не говорим и за сухотата. След тренировката пък обичам да си похапвам нещо леко (например варено яйце с майонеза и хляб), съпроводено с чаша прясно мляко. За пушещите не е нужно да казвам, че комбинацията от прясно мляко и цигара не оставя особено приятен вкус. Но пък тази лека вечерна закусчица след хубава тренировка (между половин и един час време) ми е много сладка и не мога да я сравня с никоя цигара или бира (ако трябва да съм точен: това направо си е друга бира!).

Направили сме тренировката, хапнали сме и, понеже бая сме се поизпотили, време е за душ, за да се освежим. Ако не бях тренирал, сигурно бих се сетил да вляза в банята чак след полунощ когато е дошло време да си лягам и няма за кога да отлагам. Ето че без да усетя съм се мобилизирал и съм отметнал едно неизбежно задължение съвсем навреме, да кажем още в 19:30–20:00. Супер!

След това, обикновено сядам да посвиря и да си направя ежедневните упражнения на китарата. По принцип бих ги правил по-късно, но живея в панелка (от тухла) и имам съседи с малко дете, та гледам да не злоупотребявам с търпението им. На тихо е нещо като на сухо и не ми харесва.

След това се отдавам на готвене ако се налага, но не се мотам толкова, а докато готвя и чакам онези интервали от по 10–15 или 20 мин., в които нещо трябва да се позапържи, задуши или посвари, си приготвям лист А4 и се упражнявам да си рисувам ежедневната доза букви — нещо, с което отскоро се занимавам и съм си поставил като цел да упражнявам по възможност всеки ден. И ето че още нещо е отметнато.

Ако ми остане време, занимавам се и с нещо допълнително, което ми е кеф да върша, но крайният резултат от всичко това е, че съм изпил много по-малко бира, а съм й се насладил много повече, изпушил съм много по-малко цигари от преди, но пък с по-голяма наслада и накрая от всичко това, се чувствам и леко (но приятно) изморен и ми е по-лесно да се “сетя” да си легна навреме. Организмът сам си го иска. И ето че на следващата сутрин и аз (също като ония “нормалните”) често се будя преди да звънне алармата и съм много по-зареден с енергия и желание за новия ден. А, сигурно знаете, че ако си прекалил с биричката предната вечер, ставането обикновено е много трудно ако ще и да нямаш махмурлук —  колкото и “тренинг” да си натрупал, колкото и да можеш “да носиш”.

Не казвам, че тези “пороци” са спрели да са ми сладки, че съм спрял да пуша и че, примерно, вече даже не харесвам жени… но идва момент, в който наистина на човек му писва всеки ден да се буди, както каза другарят Хетфийлд, чувствайки се като свиня. Да, възможно е това да се практукува ежедневно, но не и за хора, които ходят на работа или такива, на които не им се налага, но все пак искат да правят нещо смислено с времето си.

Гъз глава затрива, са казали хората.

Друг мой недостатък, ако можем така да го наречем, е че ме влекат много неща. Тоест, имам повече от едно хоби. Ако имаш две или три хобита, трудно е да упражняваш всяко едно от тях всеки ден. Пробвал съм — не става така. Ето защо е добре да си направим една експериментална график-програма, в която да разделим практикуването на хобитата си по дни от седмицата като се има предвид, че на практика не е възможно да отделим повече от час-два за всяко и не повече от, да кажем, три часа общо за всички тях в делничен ден (ако ходим на работа).

Основните ми хобита са:

  1. Lettering;
  2. Свирене на китара;
  3. Кратка домашна тренировка;
  4. Уеб-дизайн;
  5. Четене;
  6. Готвене.

Ясно е, че не могат да се случат за една вечер. Ето защо съм се опитал да ги комбинирам по групи, така че всяко от тях да получи поне по три дни от седмицата. В списък, който съм си разпечатал под формата на таблица, си отбелязвам кога кое съм или не съм успял да свърша. Целта тук не е накрая на седмицата да се обвинявам колко съм несериозен ако е имало нещо несвършено по план, а просто да видя кое ми е било най-приоритетно и каква стратегия би сработила.

Мога, например, да кажа, че ми е най-лесно със свиренето на китара, понеже ме влече най-много и дори без да си гледам графика от таблицата, просто сядам и свиря. И се оказва, че това го правя всеки ден без пропуск. За някои от другите неща ми се налага да проявявам повече воля и понякога не ми достига мотивация, за да ги практикувам редовно.

Разбира се, на всички ни се случват и такива вечери, в които ще изелзем с приятели, ще посетим концерт на някоя група или пък просто ще си побъбрим с любимия човек и няма да има време за нищо друго. Но това, в крайна сметка, е време, прекарано в приятни емоции и никой не може да издържи дълго без да разпусне тук-там. Въпросът е през останалото време да правим нещо смислено, защото иначе навлизаме в един непрестанен цикъл на “безкрайни удоволствия”, които накрая само ни изтощават всячески без да ни носят никаква полза, а времето си лети…

Следва продължение...

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

Published by: jdbones in Юлешки истории