6 August, 2017 - No Comments!

Панелът layers във Photoshop или как да изнервим програмиста си


В процеса на работа на хората често им се налага да работят с чужди файлове или пък да изпращат такива към свои колеги. Тук ще разгледаме какво точно да направим, за да вбесим всички онези, които са принудени да работят с нас.

Не знам дали ви се е случвало да ви изпратят .PSD или друг формат файл, чийто панел с така наречените layer-и е пълна каша, липсва организация по папки, а всеки слой е кръстен буквално както падне. Говорим за нещо от този сорт:

Ако сте имали вземане-даване с такива файлове, добре знаете колко трудно се работи с тях.

А сега да сравним горните примери с тези долу, които се отнасят за един и същи файл (двата скрийншота са обединени в един за удобство). В панелът със слоеве, който е вляво, ще видите вида, в който файла е изпратен към font-end дивелъпърите за разработка, а в този, показан вдясно, е даден пример на това какво се случва, когато отворите произволна папка, за да видите как е подредено съдържанието вътре и сте разтворили една-две от под-папките.

Ето и как изглежда конкретния .PSD макет, който трябваше да бъде разработен. Обърнете внимание колко много елементи съдържа той и си представете какво би се случило ако слоевете бяха подредени произволно. Щеше да е много забавно, нали?

На първо място, да си отговорим на въпроса защо е добре да правим подобна организация на layer-ите в своите .PSD проекти.

  1. От уважение към хората, на които им се налага да работят с нас
  2. От уважение към нас самите

А сега по-подробно. На първо място, ако да речем сме уеб дизайнер и изпратим зле подреден файл на нашия програмист, със сигурност ще му загубим доста време и ще превърнем работата му с нашите проекти в едно крайно дискомфортно и неприятно за него изживяване. Разбира се, при файл, в който имаме само 10–20 layer-а, тове не е чак такъв проблем, но какво да кажем за дизайна на една доста обемиста начална страница, съдържаща няколкостотин елемента, например? Селектирането, преместването и клонирането на група обекти и обектчета (да речем — снимка, заглавие, бекграунд, икони за дата, час, брой прочити и коментари и т.н.) може да се превърне в истински кошмар и понякога да се окаже почти непосилна задача. Да не говорим какво се случва ако се окаже, че имаме заключени слоеве или такива, които са link-нати, единият от тях се намира 200 слоя над предишния и са ни били нужни цели 10 минути, за да го открием в цялата тази манджа с грозде, тъй като по някаква причина не го виждаме в проекта и ни е трудно да го селектираме директно. На горкият нещастник, на когото се е паднала честта да борави с нашето иначе толкова гениално творение, в даден момент ще му се стори доста по-лесно сам да си изработи някои от елементите, за да стане всичко по-бързо и лесно.

Казано накратко — по този начин определено проявяваме голяма доза неуважение към човека остреща.

Което ни води до заключението, че, от друга страна, никак не е хубаво да си правим такава услуга, защото — ако има как — следващия път ‘колегата’ ни надали ще иска да работи с нас, с нашата фирма и с нашите файлове. Нито пък би препоръчал услугите ни.

Съществува и вариантът да ни върнат файловете и да ни накарат да си преправим подредбата, за да имат те “по-човешки” вид и да са годни за работа. Вярно е, че кръщаването на всеки слой с адекватно име и групирането му с други слоеве в съответните папки отнема известно време, но когато превърнем това в навик, вярвайте ми — всичко става много по-лесно и накрая сами сме си благодарни. И не само ние.

Дори да правим файловете си изцяло за лична употреба, пак е добре да знаем кое какво е и къде се намира, за да може да ни е по-лесно ако вбъдеще се наложи да променяме, премахваме или клонираме различните компоненти от дадения проект.

Вярно е, разбира се, че често по-творчески настроените личности са, колкото талантливи, толкова и разсеяни и разхвърляни. Това, обаче (особено ако е осъзнато), не бива да служи за оправдание, защото то граничи с немарливостта и мързела и определено не ни кара да изглеждаме добре в очите на колегите или бизнес партньорите си.

Представете си, че нещо се случи и по спешност ви се наложи да ползвате компютъра на приятел или колега. Отваряте диск D:\, а в него всички папки и файлове са кръстени в следния дух: New Folder, New Folder (2), Photos 1, asdf, New Folder (115), Movies, ivan-style.css, ivan-style-new.css, ivan-style-final.css, ivan-style-final-dekemvri.css, ivan-style-100.css, ivan-style-style.css, 1.pdf, C.pdf, Project.psd, New Document (3).docx, nova godina.jpeg, naSPAsPenka.avi, pisna mi da mislq imena.jpeg, ivanka dvanaisti A.jpg, maria spageti.jpeg, 315.gif, telefoni gajetata mi.xls, n12234234sdf454345xnd344233.jpeg, iliustreityr project avgust.eps, New Folder 2017, New Folder 2017 (1), New Folder 2017 (2), Matzki 2015, wttsd.avi, SkriiToziFileOtJenata.avi, SammarHits 2017, TimBildingYuni, 234n32.gif… и така нататък.

Какво бихте си помислили за този човек? Като се абстрахираме от факта, че явно е доста палав (което си е негова работа), оказва се, че е също така много неорганизиран и неподреден — поне в работата си, де. Иначе, не е изключено, например, у тях всичките му ризи и чорапи да са най-старателно сгънати в гардероба.

Особено ако става дума за .PSD с дизайн на уеб страница, групирането и подреждането на елементите в съответния файл ни улеснява много, защото така можем да уеднаквяваме разстоянията между тях, да спазим максимално точно дадени .css правила и по този начин да сме възможно най-близо до крайния резултат, който ще получим при реализирането на вече работещия уебсайт.

За по-любознателните: Ето един бърз пример за това как можем да пресъздадем навигационното меню на нашия бъдещ уеб проект. Приемаме, че ще използваме платформата на Bootstrap за разработката на крайния продукт и затова при създаването на .PSD-файла за настоящия пример ще се базираме именно нея за ориентир. Основното, което ще ви направи впечатление, обаче, е че всъщност никак не е трудно и сложно да си именуваме layer-ите и да ги организираме в съответните папки още в процес на работа, както и че накрая всичко в панела със слоевете ни е доста по-пригледно и подредено. Примерът отразява вероятно най-педантичният подход, който можем да приложим при подобен тип работа. Може би, 20% от помощните елементи, приложени тук, няма да влязат в употреба при работата на дивелъпърите, но пък така постигаме един добре изпипан и максимално реалистичен макет на бъдещия ни сайт. Освен това, спестяваме си и тъпи въпроси от типа на "Абе в първата новина си оставил padding 15 пиксела отляво и 15 пиксела отдясно, а във втората и петата падингът ти вдясно е 16 px... как искаш финалния вариант?" Ама какво да ги правиш - програмисти.

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

Published by: jdbones in Юлешки истории