All Posts in Кухня

18 August, 2017 - No Comments!

Патладжани


Хубавите неща са прости, казват хората - такъв е и случаят с настоящата гозба. От себе си дадох и някоя друга нетипична подправка. Без повече разяснения, да пристъпваме към ликвидиране на глада.

Нещата, които ще ни трябват, са следните:

  • три големи патладжана
  • две консерви домати на кубчета
  • три глави червен лук
  • магданоз
  • джоджен
  • девисил
  • шафран
  • стрити люти чушки/подправка чили
  • индийско орехче
  • черен пипер
  • сол
  • черна кипърска сол
  • няколко скилидки чесън
  • половин пакетче краве масло
  • зехтин
  • малко бира

Взимаме три патладжана и ги нарязваме на филийки, които осоляваме старателно и ги оставяме в някакъв съд, за да се отцеди водата и горчилката от тях.

През това време си нарязваме три глави червен лук на шайби и ги овкусяваме с индийско орехче, черна кипърска сол и черен пипер. Оставяме ги да поемат от подправките.

Когато на патладжаните им изтекат водите и са готови да дадат живот на нашата вкусна рецепта, в един предварително загрят тиган с малко зехтинец на дъното, им прилагаме процедурата от нещо между леко запържване и задушаване... като, за разлика от мен, гледате фокусът да падне върху нещата в тигана, а не върху капака в ръката ви.

Отстраняваме сините домати от тигана, наливаме още малко зехтин в него и вътре командироваме червения лук. Когато той се позапържи на 80%, добавяме няколко скилидки чесън, нарязани на дребно. Поръсваме със стритите люти чушки, намиламе обилно черна кипърска сол, още малко индийско орехче и разбъркваме.

След това, наливаме половин чаша за водка, пълна с бира, добавяме малко червен пипер и изсипваме едната консерва с домати на кубчета. Бъркаме - и така, докато водата не изври.

Включваме фурната да загрее до 160 градуса и си приготвяме една тавичка, на дъното на която разстиламе малко зехтин. Редим патладжаните, както ни харесва, а отгоре им изливаме другата консерва домати на кубчета. След това изсипваме сместа от тигана. Върху нея нареждаме няколко резенчета краве масло.

Нарязваме си обилно количество магданоз. Естествено, не го изяждаме, за да не станем прекалено потентни, а го ръсим в тавичката върху всичко останало. Короноваме цялата тази творба с малко подправки - джоджен, девисил и шафран. Все така на 160 градуса, печем във фурната около час.

Да ви е сладко!

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

12 August, 2017 - No Comments!

Супа от зелен фасул


Много лесна и сравнително бърза за приготвяне супичка, подходяща за всеки сезон. В този случай ще внесем и малко мексикански привкус в нея.

За изпълнението на настоящата задача си приготвяме следния набор от продукти:

  • Една голяма глава червен лук
  • Морков
  • Голям праз
  • Зелен фасул от буркан
  • Разтворимо нес кафе (2-3 лъжички)
  • Кубче бульон (пилешки, телешки или друг)
  • Какао (1 супена лъжица)
  • Пушен червен пипер
  • Консерва домати на кубчета
  • Масло
  • Жълтъкът от едно яйце
  • Половин кофичка кисело мляко
  • Чесън
  • Магданоз
  • Една люта чушка

Приготвям тази супа от началото на настоящия милениум и съм забелязал нещо много важно - рецептата просто не се получава добре ако още в началото на приготвянето не си отворим една биричка!

Съответно, за целта ще трябва и да подсилим доброто настроение с нещо стимулиращо ухото и чувството на щастие. Старите майстор-готвачи имат един неписан закон, а именно, че настроението на готвача неминуемо се предава на вкуса на гозбата.

И така, когато сме готови, запрятаме ръкави и си нарязваме моркова (да не се приема буквално... всъщност, точно буквално трябва да се приема... абе, гледайте да режете само зарзават), големия праз и червения лук. В загрята тенджера с малко мазнина на дъното запържваме изброените зеленчуци.

Тъй като това е ястие, базирано на бобена култура, можем спокойно да си позволим да пуснем в него да нахлуе лек мексикански полъх. Това лесно става като използваме кафето и какаото, също както направихме в рецептата за мексиканско чили.

В една чаша слагаме малко разтворимо кафе, кубче бульон и захар (за да убием малко от киселия вкус на доматите, които предстои да добавим). Кипваме вода, добавяме я и разбъркваме цялата смес.

Когато зеленчуците са се позапържили в тенджерата, изсипваме вътре около супена лъжица пушен червен пипер и разбъркваме.

След това добавяме последователно малко чесън - в моя случай, киснат в оцет - консервата домати на кубчета, какаото на прах и кафето с бульона от чашата. Разбъркваме редовно докато водата се поизпари.

Идва ред да добавим и зеления фасул. Изсипваме го целия, както си е в буркана, заедно с течността в него.

Оставяме всичко в тенджерата да заври, намаляме огъня и оставяме да покъкри още поне двадесетина минути. Междувременно, в една купа си приготвяме сместа за застройката. Тя включва половин кофичка кисело мляко, жълтъка от едно яйце и сока от половин лимон. В малък съд разтопяваме достатъчно количество масло и когато то започне да се пържи, изливаме разбитата застройка в него. Бъркаме я почти непрестанно, за да не загори и когато започне леко да къкри, я разкарваме от котлона.

През това време наситняваме една люта чушка и я изсипваме в тенджерата, след което можем да добавим и самата застройка и да я разбъркаме. Оставяме да покъкри известно време, след което добавяме и нарязания на ситно магданоз. Отстраняваме тенджерата от огъня за около половин час и сме готови да сервираме.

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

3 August, 2017 - No Comments!

Шкембе чорба


Варенето на шкембе чорба не е нищо сложно, но тъй като напоследък се случи да разговарям с доста хора, които ми казаха, че много обичат да си похапват тази гозба, ала за жалост нямало как да си я правят вкъщи, реших да споделя един лесен начин за приготвянето й в домашни условия

За щастие на всички нас в магазините се продава полуготово желирано шкембе, което ни помага да избегнем най-трудната част от приготвянето на чорбата - варенето на суровата карантия. Аз самият от малък имам фобия от бомбата със закъснител, наречена тенджера под налягане и съм много щастлив, че съществува и вариант за приготвянето на това тъй любимо ястие, който спестява употребата й. Също така, не всеки има в дома си този специален кухненски уред. Друго явление, от което съм чувал, че много хора се опасяват, е вероятността при добавянето на прясното мляко то самото да се пресече. Е, аз изпозлвам купешко мляко от магазина и досега нито веднъж не ми се е случило да имам подобен проблем.

Ето и необходимите продукти:

  • Две 'шайби' желирано шкембе от магазина
  • Бульонът, в който мариновахме месото за тази и тази рецепта
  • Прясно мляко - около 800 мл.
  • Краве масло - 100-200 гр.
  • Червен пипер
  • Лют червен пипер
  • Чесън, киснат в оцет

За гарнитурата:

  • 1-2 пиперки
  • Домат
  • Половин лимон
  • Препечени филийки

Загряваме тенджерата с бульона, в който мариновахме месото в предните две рецепти - свинските пържоли с шоколад и кисело зеле и лютата гозба за хладни вечери. Двете шайби с желирано шкембе нарязваме на кубчета като в началото внимаваме да отделим почти невидимата хартиена лента, която опасва всяка от тях по краищата. Казвам го, защото ми се е случвало в началото, когато не знаех за съществуването й, да я нарежа заедно с месото и после да си играя да я отделям. Не че съм за диоптър, просто ползвам остри ножове. Ако сте с тъп нож у дома, почти няма шанс да я накълцате незабелязано. По принцип, можем да използваме и само една шайба желирано шкембе за рецептата, но на мен лично ми идва малко като количество и затова слагам две.

Нарязаното шкембе пускаме във врящия бульон и го варим минимум 20 минути като чат-пат разбъркваме, за да не загори (в случай, че имате съмнение в тенджерата, която използвате). През това време изваждаме прясното мляко от хладилника, за да поседи малко на стайна температура.

Когато месото се е сварило, можем да намалим силата на огъня или направо да отстраним тенджерата от котлона. Разбърквайки непрекъснато с едната ръка, с другата наливаме прясното мляко в бульона.

Поставяме отново на котлона, за да заври всичко това заедно.

През това време в малък съд разтопяваме маслото.

Когато то започне да се запържва, изсипваме малко червен пипер и разбъркваме.

Запържваме и разбъркваме за съвсем кратко, след което изливаме сместта във вече заврелия бульон. Изливаме черпак от чорбата в съда, в който сме пържили маслото, за да оберем остатъка по дъното и стените и изливаме обратно в супата.

Разбъркваме и оставяме да закъкри съвсем леко, след което отстраняваме от огъня.

За гарнитура можем да си приготвим малко зеленчуци на грил тигана.

Една-две пиперки режем на ленти, до тях на дъската нарязваме един средноголям домат на полукръгчета и ги осоляваме. В грил тигана запържваме зеленчуците с няколко резена лимон помежду им.

Препичаме си две филийки хляб и си белим едно варено яйце и гарнитурката за шкембе чорбата е готова.

По закон - сервираме с предварително изкиснат в оцет чесън (моят се е киснал почти година) и сушени и стрити люти чушки - тъй наречената подправка чили. Гарнираме за красота с една умряла от студ потна биричка - ей-така, колкото да ни оригне.

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

27 July, 2017 - No Comments!

Люта гозба за хладни вечери


Понякога лятно време се случва навън да захладнее трайно (нещо, което обожавам), а тогава ни се отваря апетит и за някои неща, които се водят уж типични за късната есен и зимата

В предишната рецепта сготвихме свински пържоли, но част от свинския бут заделихме заедно с горещата марината да изстине и после да се доовкуси за едно денонощие в хладилника. Ето какво можем да направим с него. Ще ни трябват следните продукти:

  • Един голям домат
  • Буркан кълцано кисело зеле
  • Две люти чушлета
  • Две глави червен лук
  • Половин лимон
  • Две червени пиперки
  • 6-7 скилидки чесън
  • Свинско месо, което мариновахме по следния начин
  • Около 200 гр. краве масло
  • Зехтин
  • Подправки: сол, черен пипер, червен пипер, мащерка, шафран (по желание) и каквито още подправки ни се струват подходящи
  • 4-5 маслини
  • Бира и вино за овкусяване

Приготвяме си едно глинено гърне, след което единствената ни работа е да си направим едни заготовки и кажи-речи сме готови, тъй като тази гозба е от типа "кълцай и хвърляй в казана". Та, приготвяме си следните неща:

  • Вадим месото от тенджерата с марината и го нарязваме на някакви си там кубчета или друга геометрична форма. Предвид формата на вече покойния паметник пред НДК, надали някой би имал особени претенции точно пък към нашето рязане. За удобство, можем преди тази процедура леко да загреем тенджерата, за да се разтопи мазнината и да не ни се хлъзга месото в ръцете;
  • На друга дъска режем червения лук на шайби и го оставяме да поеме малко... всъщност, доста - черен пипер и сол;
  • На трета дъска си режем двете пиперки и доматите, ръсим сол и пипер като помежду им нареждаме резенчета от лимона.

На дъното на глиненото гърне разстиламе слой зехтин и сме готови да редим продуктите за нашата люта гозба за хладни вечери в какъвто си ред пожелаем. Аз обичам, преди да сложа месото, първо да подложа малко лук и кисело зеле, след което слагам по малко от всичко и повтарям докато не се изчерпат продуктите.

Когато гърнето се запълни, поливаме всичко с още малко зехтин, малко бира и малко вино (червено, бяло - каквото имате). Доливаме и един-два черпака от течността за мариноване, в която сме киснали свинското.

Отгоре ръсим няколко наситнени скилидки чесън, както и нарязаната на ситно люта чушка. На стратегически места или просто симетрично за красота и добро разпределение, нареждаме и резенчета краве масло между най-горните зеленчуци, посипваме няколко маслини за цвят и вместо черешка (понеже това не е торта) - другата люта чушка я срязваме надлъжно през средата и я забучваме да стърчи като сутрешна ерекция точно в центъра на цялата гозба.

Поръсваме с подправките, затваряме гърнето с капака му и поставяме в студена фурна (за да не се спука съда). Пускаме да се пече на около 150 градуса за поне час и половина. След първия час можем да нагледаме какво е положението с течностите в гърненцето - принципно, проблеми не се очакват, но все пак не е излишно да се подсигурим. Докато гозбата се обработва термично, можем с облекчение да се оттеглим в покоите си и да изпием 2-3 бири.

Самото ястие също върви с бира, разбира се, но аз горещо препоръчвам да се консумира, акомпанирано от тежко червено винце - комбинацията е безкрайно искариотска!

За по-крайните екстремисти и хората със здрав стомах, мога да подскажа каква гарнитура си правя аз към настоящата рецепта. Леко е аграрна, но прави нещата още по-вкусни. А именно: хрупам едно, две, три пукани люти чушлета (според силата им), беля си допълнителни две-три скилидки чесън - също за хрупане, задължително си препичам някоя друга филийка хлебец и - не на последно място - заради киселото зеле си приготвям малко майонеза под ръка, с която овкусявам ястието в чинията и разбърквам добре. Може би тук е удачно място да се сложи надпис "Не правете това вкъщи!", но именно вкъщи е най-добре, понеже тоалетната, банята и чистото бельо са ни под ръка. 😀 Ако още сте на борда - да ви е сладко!

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

20 July, 2017 - No Comments!

Пържоли с кисело зеле и шоколад

С едно парче свинско месо успях да направя цял триптих от ястия, а ето и първото от тях - вкусни свински пържолки с кисело зеле и черен шоколад

Това, което предстои, от една страна си е живо разхищение, но пък от друга - послужи за основа на три неща, които сготвих в хронологичен ред, започвайки от настоящото. Ето и продуктите:

  • Парче свинско месо (например - бут) - около килограм или повече
  • Дафинов лист, черен пипер, сол
  • Пушен червен пипер, лют червен пипер
  • Сушени люти чушки, изкиснати в зехтин
  • 5-6 скилидки чесън
  • Зехтин
  • Майонеза
  • Хрян
  • Заквасена сметана
  • Черен шоколад на Lindt (70% или повече)
  • Кисело зеле на листа
  • Червени пиперки (2-3 броя)
  • Червен лук (1-2 глави)
  • Шафран, риган и девисил
  • Краве масло
  • Кашкавал
  • Домати (за гарнитура)
  • Бира

В една голяма тенджура (както казват някои баби по родния край) наливаме малко вода, поставяме цялото парче месо и го ръсим със сол, черн пипер, лют и пушен червен пипер, а отгоре поставяме 2-3 дафинови листа. Доливаме с малко бира и ако е нужно - още вода, та да покрие месото и слагаме така оформилата се до момента свинщина да заври на котлона.

Нарязваме си малко чесън и го ръсим със стритите люти чушки, киснати в зехтин. Оставяме тази смес да преседи малко и добавяме към вече заврялото месо заедно с около 2 супени лъжици зехтин. Варим поне 20 минути.

Когато месото е вряло достатъчно, сваляме от огъня и изваждаме парчето свинско върху дъска, покрита с кухненска хартия (за да не цапаме прекалено много). От него аз нарязах 6... да ги наречем филии (потенциални пържоли), тъй като те са предостатъчни за нашите две гърла у дома, а останалото месо върнах обратно в тъй наречената тенджура и оставих да изстине. После прибрах под похлупак в хладилника, за да се доовкуси за ястието, което приготвих на следващия ден.

На дървената дъска (ако е омекнала, пускаме й порнографични филми с участието на други дъски, за да се втвърди) постиламе няколко листа кисело зеле с идеята, че отгоре им ще сложим филийка от свинското месо, а после ще го загърнем с тях. Тъй като моите бяха средно големи, именно затова използвах няколко, които после защипах с клечки за зъби (неизползвани). Ако вашите листа са достатъчно големи, предполагам и че по едно на пържола би ви свършило работа.

Върху зелето размазваме смес от заквасена сметана, хрян и майонеза, а отгоре слагаме месото. Мажем го със същата смес и от горната страна, а за капак поставяме парченце от черния шоколад и после загръщаме.

В случая използвах натурален черен шоколад от 70%. При предстоящото печене, самото парченце, понеже черният шоколад е по-твърд от обикновения, не се разтапя изцяло. На мен това ми изнася, тъй като ако реша, че шоколадът ми идва в повече, мога лесно да премахна неразтопената част от него настрана и пак да ми е вкусно. Ако 70% ви идва прекалено сладко, можете да използвате по-силните варианти на същия шоколад - тези от 80% или 99%. При опитване на последния, обаче, повечето хора повръщат - тъй че умната. 😀

Като сме готови с повиването на месото, забождаме листата с клечките за зъби и подреждаме в намазана със зехтин тавичка. Режем си червения лук на шайбички и си приготвяме нарязаните червени пиперки, които сме омачкали с още някоя друга наситнена скилидка чесън. Върху всяко парче месо, увито в кисело зеле, поставяме по резен краве масло.

Ръсим всичко това с подправките, които виждате на тази снимка (без котешката храна и кафето):

Резултатът трябва да изглежда горе-долу така:

Запечатваме тавата с фолио за печене, в което можем да пробием няколко дупки с вилица. Слагаме суровото ястие в предварително загрята на около 180 градуса фурна. Като се позапече добре...

...вадим тавата навън, махаме фолиото и поръсваме всичко с настърган кашкавал, след което връщаме във фурната, за да го разтопим.

Режем няколко пресни домата за гарнитура и ги посипваме с малко сол като не забравяме и да си сипем нещо алкохолно за пийване. Ето и няколко натюрморта от резултата. Добър апетит!

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

13 July, 2017 - No Comments!

Прасе на канапе (бързо мезе)

Нещо съвсем елементарно със свинско месо и зеленчуци. Ако не ви се прекарва цяла вечер пред печката - това е решението. Бързо, лесно и може би евтино

В общи линии, нещата, които ще ви трябват за приготвянето на нещо подобно са следните: част от грух-грух, зеленчуци, каквито имате в хладилника, подправки, каквито ви се намират и... тиган. Но ето какви неща използвах в конкретния случай:

  • Около половин килограм свинско месце
  • Глава стар лук
  • 100-200 гр. гъби
  • 1/2 лимон
  • Пресована паста от фасул "Old El Paso"
  • Един голям домат и малко домати от консерва
  • Heinz барбекю сос
  • Стрити люти чушки, напоени със зехтин
  • Шарен черен пипер
  • Зелени маслини
  • Сол
  • Маруля
  • Пресен девисил (и магданоз по желание)
  • Масло
  • Олио

На кoтлона си загряваме един тиган с малко мазнина, а през това време си режем свинското месо и го ръсим с черен пипер и сол. Когато тиганът загрее, изпращаме месото вътре да се мъчи.

През това време нарязваме лука на шайбички и също го посоляваме и опиперяваме. Може и малко да го размачкаме с ръце, за да поеме по-добре от подправките. Когато месото започне да се запържва, слагаме и самия лук при него в тигана.

Нарязваме гъбите по начин, по който на нас ни харесва и към тях добавяме нарязания на ситно половин лимон. Тук аз не се сдържах и върху тях също поръсих още малко черен пипер. Оставяме да преседят, докато не дойде моментa да ги добавим към вече позапържващите се лук и свинско месо.

Отпиваме глътка бира и се залавяме да накълцаме големия космат и червен... домат. Познайте с какво го овкусяваме? И така, добавяме и него в тигана, заедно с нарязаните на шайби зелени маслини (които аз не рязах, защото използвах готови от консерва). Разбъркваме и ако много сме засилили огъня, малко го намаляваме, за да можем да си поемем дъх, колкото да изпушим една цигара (или на който, каквото там му е кеф).

Взимаме няколко клонки магданоз и пресен девисил и от тях оформяме букет. Отделяме половината от така наречения букет и го завъртаме наобратно така че нейните листенца да са от страната, където са дръжките на другата половина. Режем така оформилия се наръч пресни подправки през средата и налагаме двете части една върху друга. От там насетне, режем ги на ситно или едро - на кой както му е сладко. Поръсваме с подправката от стрити червени люти чушки, престояли в зехтин.

В тигана добавяме 2-3 супени лъжици от пастата от фасул, както и малко барбекю сос Heinz. Разбъркваме. Добавяме пресните подправки с лютата чушка при останалите неща и за компания им изпращаме солидна буца масло. Не разбъркваме, а оставяме да си къкри така известно време, докато маслото само си се разтопи.

В две чинии правим канапе от листа маруля и когато решим, че всичко в тигана е готово, сервираме. Наздраве!

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

1 July, 2017 - No Comments!

Свински ребърца с горещо мариноване

Ребърцата са много вкусно нещо и колкото по-дълго се потрудим над тях, толкова по-вкусни и крехки ще станат. Тук ги обработваме последователно по няколко различни начина докато накрая не ги приземим във фурната, където ги забравяме за около 2 часа време.

За днешното упражнение ще ни трябват следните благини:

  • Около 1 кг. свински ребърца - с кост, разбира се
  • 1-2 глави червен лук
  • Пресен девисил
  • Маслини
  • Мелничка с различни видове пипер - черен, бял, червен
  • Индийско орехче на прах (пък може и сами да си го счукате)
  • Дафинов лист
  • Лют кайенски пипер (или друг лют червен пипер)
  • Риган
  • Черна кипърска сол (може и обикновена сол)
  • Heinz барбекю сос
  • Чесън, отлежал в оцет поне 2-3 месеца (ако нямате - догодина, а сега може и с обикновен чесън)
  • Лимон - 1 брой
  • 250 гр. бира
  • Мед и горчица (по желание)

Приготвяме си ребърцата и загряваме един оребрен тиган без грам мазнина в него, където ги запичаме за по 5 мин. от всяка страна. През това време си пускаме нещо за нстроение, тъй като чакането не е от най-приятните дейности, а се изисква да сме пред тигана:

Приготвяме си и подправките: чесъна, киснат в оцет, дафинов лист, лютия кайенски пипер, индийското орехче, шареният пипер в мелничката и риганът. Когато ребърцата се запечатат, преместваме ги в една тенджера и ги ръсим с всички тези подправки. Слагаме и няколко резенчета лимон, червен лук на полу-шайби и малко маслини. Ако всички ребра не се събират заедно на дъното на тенджерата, редим останалите отгоре и повтаряме процедурата със същите подправки.

Оставяме ги така да престоят около половин-един час. След това ги заливаме с бирата и малко вода. Аз им режа и малко пресен девисил отгоре, защото той много добре попива като добре доловим, но ненатрапчив привкус и аромат.

Цялото това нещо слагаме под капак на котлона, за да заври. Намаляме огъня и го оставяме да къкри около половин час.

Малко преди да е готово, загряваме фурната на 160 градуса и преместваме ребърцата в една тава. Поливаме ги отгоре с бульона от тенджерата - не е проблем вътре да попаднат и малко от зеленчуците и подправките, с които сме мариновали в тенджерата. Обливаме месото обилно с барбекю соса. Можем да сложим допълнително мед и горчица. Аз не го правя, понеже от комбинацията ми излизат много киселини - но ако сте с по-здрав стомах, обещавам, че ще стане още по-вкусно.

Поставяме във фурната и така печем около час и половина-два на около 150 градуса. Задължително сервираме със студена бира и свежа (топла, студена или холова) гарнитура по наш избор.

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

6 July, 2017 - 3 comments

Люта пилешка свинщина на фурна

Тези пилешки гърдички определено стават доста пикантни и люти и затова е задължително да ги съпроводим с една свежа салатка. В случая ги мариновам с мого розмарин, което неволно научих от краткия си престой в един италиански склад, близо до Торино. Рецептата за маринатата ми прошепна една от хлебарките в тоалетната - била видяла как го правели собствениците на склада през годините.
После и те самите ми обясниха, но аз вече знаех.

За целите на настоящата пилешка свинщина ще ни трябва следното:

  • Пилешки гърди - според зависи (колко гърла ще тъпчете)
  • Една мега-люта чушка (ако не е много люта, сложете две - със семките)
  • Червен лук - една средноголяма до към голяма глава
  • Майонеза, горчица и заквасена сметана
  • Зехтин
  • Лимонов сок / лимон
  • Сол
  • "Шарен" черен пипер
  • Розмарин (сушен)
  • Чесън, киснат в оцет
  • Малко бира
  • 100-тина грама масълце
  • Щипка шафран (не, това не е 'шаран')

В една купа капваме малко зехтин и ръсим от розмарина. Слагаме ред от пилешките гърди и ги посипваме със сол и шарения черен пипер, та да им е за урок.

Обръщаме пилешките гърди с вече овкусената част надолу и отгоре слагаме същите подправки. После си отпускаме душата и слагаме поетапно нарязания на шайби червен лук, лютата чушка (със семките) - също на шайбички, лъжичка-две от киснатия в оцет чесън и идва време да сложим втория ред от гърдите. С тях повтаряме същите действия.

От заквасената сметана и майонезата си забъркваме хомогенна смес. Обикновено аз го правя в съотношение 2:1 в полза на сметаната, но тук си е въпрос на вкус - ако обичате по-мазно, може да ги сложите в пропорция 1:1. Ако сте уморени и не ви си мисли, правилната пропоция е "едно към гьотере" - пак ще е гарантирано вкусно.

Получената смес разпльоквате върху нещата в купата и отгоре слагате около супена лъжица горчица. Всичко това разбърквате щателно, докато месото не се оваля добре в продуктите и сетне отпращате въпросния съд в хладилника, за да поеме от всичко за поне половин час време.

Можете да използвате това време, за да си приготвите и една салатка за гарнитура - конкретна рецепта тук няма смисъл да давам. Моята изглеждаше горе-долу така:

Когато пилешките гърди се мариноват, можем да пуснем фурната да загрява на около 180 градуса. Междувременно си приготвяме една тавичка, която да успее да ги помести всичките и капваме малко зехтин на дъното. Поставяме месото с все продуктите от маринатата, които са полепнали по него. На дъното на купата сигурно ще ви остане малко от соса - него го изгребете с лъжица и допълнително омажете гърдите в тавата.

Когато ястието се позапече можем да налеем малко бира в тавичката, както и да добавим 2-3 резенчета краве масло. Ако за тази процедура ви е домързяло да извадите тавата от фурната... 😀 Сега ще трябва да го направите, за можем да поръсим месото с малко... всъщност, не с малко, а с доста кашкавал. Впоследствие всичко трябва да се разтече по начина, по който ще видите на снимките по-долу. Останалото е във ваши ръце. Когато нашата пилешка свинщина стане готова, сервираме месото горещо и гарнираме с добре охладената салата, както и с, както казват по сръбските филми, пиченце по наш избор (по-загорелите да не точат лиги - думата означава "питиенце"). Дюс табани! ...или беше "бон апети", не знам, но... Наздраве и да ви е сладко!

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

1 July, 2017 - No Comments!

Чили по юлешки

Чили готвя някъде от 10 години насам и през това време са ми попадали различни модификации на тази рецепта. Това тук е колекция от онова, което ми е допаднало най-много и съответно съм го събрал в една обща гозба. Ястието е подходящо за всяко време, дори за летните жеги. Все пак, да не забравяме, че произлиза от южна нация и че върви много добре с потни и умрели от студ бири. Друго задължително условие е то да бъде люто - малко, средно или много - вие си преценяте.

Ето и необходимите продукти:

  • Около 500 гр. кайма - за предпочитане смес и да ви я смелят в месарския магазин
  • Около 500 гр. крехко грух-грух (свинско)
  • Червен лук, 1-2 средно-големи глави 
  • Прясно средно-люто, но все пак люто чушле (1 брой)
  • 4-5 скилидки чесън
  • Кубче пилешки бульон
  • 2-3 чаени лъжички разтворимо кафе (да не се замества с 2-3 кафени лъжички чай)
  • 1 с.л. захар
  • Черен пипер, пушен червен пипер, лют пипер или сушени червени люти чушки
  • Консерви: бял салатен фасул, червен салатен фасул на Heinz, домати на кубчета
  • 1-2 с.л. какао
  • Риган, девисил, джоджен
  • Малко сол
  • Царевичен тортила чили чипс
  • Снежанка или друг вид млечно-чеснова салатка
  • Около 200-300 грама тъмна бира
  • Кафена чашка червено вино

Нарязваме си свинското месо на кубчета, солим го, ръсим му черен пипер, може и други подправки по наш вкус, и го запържваме в малко мазнина. През това време си приготвяме каймата в една купа, където я разтваряме с достатъчно количество вода, за да може после като я пържим, да не става на бучки. Добавяме й малко червен и черен пипер, разбъркваме и изливаме в предварително загрята и полята с малко мазнинка тенджера. Бъркаме на често докато не се изпари водата и каймата не започне да се запържва. Изисква повечко търпение, но определено става по-вкусно, особено на такова сравнително тежко ястие.

По време на тези запържвателни процеси можем да си нарежем предварително чесънчето и лютото чушле, както и червения лук, който режем на полушайби и го ръсим със сол и черен пипер и го оставяме да поеме - повече за този трик вече описахме в рецептата за свежа салатка със свински бут и червено цвекло.

Когато свинското се е запържило, отделяме го настрана. А когато стане фокусът с изпаряването на водата от каймата - добавяме й лука да се позапържи малко и разбъркваме.

През това време кипваме малко вода и си правим чаша горещо кафе, в което слагаме супена лъжица захар (ще ни трябва после да убие киселото от консервата домати), както и кубчето от пилешкия бульон. Вероятно подобен тип мазно кафе звучи доста гнусно като комбинация от състваки, но да не забравяме, все пак, че няма да го пием, а ще подправяме манджата с него. Разбъркваме и оставяме настрана.

Когато нещата в тенджерата се позапържат, изливаме вътре половин халба тъмна бира, а останалата с наслада изливаме в жадната си паст. Наздраве! После добавяме пушения червен пипер, още черен пипер и сушените стрити червени люти чушки. Изсипваме консервата с бял боб, лютите чушки и чесъна и разбъркваме. Оставяме всичко това да къкри около една цигара време (за непушачите - това са около 5-7 минути).

После поетапно в сместа изливаме чашата с "мазното кафе", консервата домати и отгоре напудряме с 1-2 супени лъжици горчиво какао на прах. Разбъркваме добре и оставяме да забълбука, след което ръсим с риган, джоджен и девисил. Ако ги имате пресни, а не сушени - още по-добре.

Тъй като за момента всичко става доста течно, а крайната цел е получаването на сравнително гъста консистенция без грам чорбичка в чинията, лично аз предпочитам в този момент да прехвърля всичко в широк, средно дълбок тиган, където да може ястието да изври по-бързо и също така да започне да се позапържва по-равномерно.

Когато нещата в тигана започнат да цвърчат, изсипваме консервата червен боб и запърженото свинско месо, което бяхме отделили по-рано (показаният вариант на снимките е без свинското - не питайте 'що).

Пържим на бавен огън докато всичко се сгъсти и сервираме в плитки и широки чинии. В средата изсипваме лъжица две от млечно-чесновата салата, а отстрани редим с тортила чипсчетата. Дано не сте забравили да изстудите бирата, защото определено ще ви трябва за консумацията. Да ви е сладко! 🙂

 

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

12 June, 2017 - No Comments!

Салата със свински бут и червено цвекло

Тази салатка е подходяща, или за разяждане, или за случаите, в които сте позакъснели с вечерята и не искате да си натоварвате стомаха с тежки храносмилателни процеси час-два преди лягане. Резултатът е много вкусен, но е възможно леко чувство на глад след като си хапнете от нея (зависи, разбира се, какво количество сте опаткали).

Продуктите, които ще ви трябват, са изброени по-долу. Ако, обаче, ви мързи да четете, за по-лесно можете да се ориентирате за повечето от тях по следващите няколко снимки:

За салатата:

  • 1–2 чушки, колкото по-шарени, толкова по-приятно за окото
  • Половин връзка маруля
  • 1–2 домата
  • Пресен лук, пресен чесън (ако имате, ако ли не — може и със стар чесън)
  • Пушен свински бут (колкото ви се иска)
  • Маслини, пълнени с бадем
  • Пресен копър и магданоз
  • 1/2–1 глава червено цвекло
  • Черен пипер, сол

По-засукани продукти: има (тези за дресинга, тъй като имам някои любими марки, които ползвам, но всеки може да си ги замени и с по-обикновени от същия вид). Та…

За дресинга:

  • Сока от половин лимон
  • Соев сос с по-малко сол Kikkoman
  • Чеснов сос Heinz
  • Горчица с лек вкус Heinz
  • Майонеза украинска
  • Черен пипер, сол
  • Зехтин (1 с.л.)
  • Мед (само по желание и ако сте добре със стомаха, тъй като комбинацията му с горчицата води към риск от леки киселини — 1 чаена лъжичка)

Златно правило за по-вкусни гозби при мен винаги е имало и то се изразява в задължителното включване на добро настроение по време на готвенето. В случая си го осигурих със следните две съставки: хубава музика…

…и “едно малко” за отскок:

И така, да запрятаме ръкави.

Зарзавата го кълцаме с едрина, средно аритметична от предпочитанията на всеки от “домашните ни”, за да няма сърдити, падащи връзки маруля от нечия уста, оплескан килим или пък задавили се с ластичките, с които са били вързани пресния лук, чесън, копър или магданоз.

От краткия ми опит като помощник готвач в рибен ресторант (ако сте били студент в София, сигурно ще знаете за “Рибката” (или “Делфинчето”, както още е популярен) в Студентски град) научих някои неща, а едно от тях, което упорито се е загнездило в практиката ми, е нещо, което обикновено се прави със стария лук за шопската салата…

…само че аз го правя с всичко, което нарязвам. А именно — посолявам накълцаните зеленчуци, размачквам ги и ги оставям така за няколко минути да поемат. Така се овкусяват по-добре. В някои случаи, освен сол, ръся ги и с малко черен пипер на същия принцип.

Когато чушките, марулята, пресния лук и чесън и доматът са вече в купата, можем смело да настържем червеното цвекло. Тук можем да разбъркаме всичко. После режем маслините, както са си с бадема вътре, на шайбички и ги пльоскаме при останалите неща.

Време е да си смесим продуктите за соса/дресинга в малка купичка. Не съм посочил точни количества за повечето от тях, тъй като аз слагам всичко на око.

Забележка относно лимона: когато го изстисквам, не се притеснявам после да сложа в салатата и парчета от месестата му част, понеже като се омешат с останалите продукти, става даже много приятно ако човек сдъвче някои от тях без да очаква и за неподозиращия това е вкусен прилив на свежест. С две думи — приятна и апетитна изненада по средата на хапването (или когато там ви се случи да попаднете на тези парченца). Освен изцедения сок за дресинга, също така нарязвам и две-три резенчета в самата салата, за да може допълнително да си пускат ароматец когато накрая оставим салатата да попрестои в хладилника.

Та, изсипваме готовия дресинг в купата за салата и накрая нарязваме копъра и магданоза. Аз лично си отделям колкото клончета ми трябват от всяка подправка, подреждам си ги едно върху друго и ги режа заедно. Ще видите от моите снимки, че забравих за свинския бут, който беше добре да сложим преди да залеем със сосчето. Също е възможно и да забележите, че не съм сложил кой знае колко много от него. Това изобщо не беше нарочно и изобщо не ми хареса, но се оказа, че със залюхания си акъл, когато ходих до магазина, си мислех, че вкъщи има достатъчно пушен бут, а накрая се оказа… както и да е.

За финал, ако искате, можете допълнително да овкусите с още малко зехтин и соев сос като преди това посолите и сложите черен пипер върху всичко, което сме изсипали. Оставяме в хладилника поне за половин час. Може да ви се прииска да разбъркате нещата, но аз го правя чак когато сервирам.

Та, време е да сервираме с питие по наш избор и да си кажем “Наздраве!”

Ето и единствения разочарован, който не получи нищо от салатата, колкото и да обича маслини, които, обаче, бяха много солени и по тази причина крайно неполезни за здравето му:

"Пак нищо не получих..."

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/