16 July, 2017 - 6 comments

Бунак бъди – от вкъщи работи

Много хора си мечтаят да си бачкат от дома, а фантазиите им вклюват дъги, еднорози и рози — изобщо, пълна идилия. Някои от тях, обаче, никога не са практикували такъв тип работа и съответно не си дават сметка за нещата, които могат да се появят като пречка за пълноценния им начин на живот.

В настоящия материал няма да засягаме темата за това КАК да печелим пари от вкъщи и други въпроси, свързани с бизнес частта на този тип заетост. По-скоро ще обърнем внимание на така наречения лайфстайл на фрийленсъра (сигурен съм, че баба, лека й пръст, изобщо не би разбрала този израз) и как можем да използваме времето си оптимално, както и от какво да се пазим.

Сещам се за два вида работа от вкъщи. При единия, вие просто приемате поръчки с определен срок и сами разпределяте времето си. При втория вид сте принудени да се съобразявате с работното време на хората в офиса - ако случаят е такъв, че работите към определена фирма.

Един от общите и за двата типа дистанционна ангажираност проблеми е фактът, че рядко ви пускат на чист въздух. Липсва ви честият контакт с други хора (като изключим семейството и близките). Казано иначе, като прекарваме дни и седмици, затворени вкъщи, леко започваме да се обуначваме. Рискуваме да станем прекалено себични в мислите си, другите започват да ни дразнят, а когато ни се наложи да излезем из града, се чувстваме леко дискомфортно и ставаме раздразнителни от хората в градския транспорт, от колите по улицата, от динамичната обстановка като цяло. Ако околните бъдат принудени с пистолет в главата да признаят какво мислят за вас в този момент, не е никак изключено да ви кажат, че сте станал един много негативен човек, който има проблем с комуникацията и изобщо не слуша кой какво му говори. И да слуша — все го обръща на своята. Със сигурност не е хубаво да ставаме такива, защото вредим най-вече на себе си.

За щастие, много хора са имали този проблем и по темата са изписани тонове статии, от които можем да почерпим опит. А добрата новина е, че проблемът е много лесен за елиминиране. Решенията са нито гениални, нито нещо за което се изисква много — в случая става дума за въпрос на навици.

Съвременните технологии ни позволяват да работим почти от всяка точка на света. Има фрийленсъри, които буквално не се спират да хойкат наляво-надясно. Други пък си правят чести екскурзии, я на планина, я на море.

Също е важно да си изградим и навика да излизаме честичко навън. Моя любима практика през периодите, в които #шибачкам от дома, е да отида да обядвам на място, което познавам и да си побъбря със собственика или персонала. Мога да си взема и лаптопа и след като се нахраня, да остана в заведението и да си поработя от там следобяда. Като реша да си почина, винаги има с кого да си кажа две приказки или друг, с когото да изпушим по цигара. Но и да не познаваме никого, самата обстановка и фактът, че сме заобиколени от други хора действат ободрително, макар и на пръв поглед това да ви се стори маловажно.

Ако си работим от вкъщи, повечето ни приятели, които ходят на работа през деня, няма да са на разположение, но пък винаги можем да се видим с тях на вечеря или за по бира с цаца след работа, да речем. А и повечето от нас имат поне един приятел, който #шиучи или #шибачка на смени и ще има свободни дни и през работната седмица.

Лошото на седенето вкъщи е, че рискуваме да се срастнем със стола и да не ни се ходи никъде по-далеч от кварталния магазин. А това е жалко, защото подобен тип свобода на времето е рядък дар, на който се радват едва малцина, а накрая се оказва, че макар и да можем, ние никъде не излизаме.

 

Дисциплина ли?

Тя е двустранна. Сигурен съм, че много от хората си представят, че като работиш от вкъщи можеш да си правиш каквото и когато си поискаш. Всъщност, това изобщо не е така. Даже се налага да си по-самодисциплиниран от останалите хора. Другите си имат шеф, работно време, правила, има и кой да им смята заплатата и кой да планира финансовата част на нещата, има кой да води преговорите, да осъществява продажби и да осигурява поръчки… В нашия случай, ако искаме да си “действаме” от дома, тези неща трябва сами да си ги налагаме и сами да си ги правим. А да контролираш себе си е едно от най-трудните умения на нашата планета. Губил съм клиенти, закъснявал съм със срокове и какво ли още не.

Разбира се, хубавата част е, че сутрин ако не ти се става точно в (колкото ви е часът за ставане), винаги можеш да си полежиш още половин час, за да се разсъниш и за 15 минути вече да си пуснал компютъра си и да си работиш. Можеш даже цял ден да си по пижама. Ако пък си нощна птица и имаш задокеански клиенти - супер, защото когато те се будят, при нас е, да кажем, 18:00. В сайтовете за фрийленсъри често изскачат и спешни поръчки, които трябва да се направят за два-три часа и обикновено, ако тогава спим, ги изтърваме. Самият аз вече не съм фен и предпочитам поръчки с по-дълъг срок във времето, за да мога сам да си избирам какъв да ми е режима. Както и, ако е възможно, нощем да си се наспивам.

Другата страна на дисциплината не е свързана с това кога ставаш, лягаш и така нататъка, а с това да се разсейваш от работата. Онова, за което говорехме по-горе. Да си създадеш навика да излизаш, да се виждаш с хора, да пътуваш.

Особено при онзи тип фрийленсъри, които не спазват работното време на някоя фирма, за която трябва да са налични през деня, съществува рискът от това, от което ще чуете много хора да се оплакват. А именно — фактът, че като седнеш да работиш, може така да се захласнеш, че дори да си започнал в 8 сутринта, да се окаже, че вече е 21:30, а ти още чоплиш нещо на лаптопа и нито си си напазарувал за вечеря, нито си сготвил, вкъщи е кочина, от абажура виси чорап, а котката те мрази, защото от три часа те чака да я нахраниш. Да не говорим пък за жена ти, която се прибира и вижда един брадясал работохолик, затънал в мизерия, който на всеки неин въпрос отговаря с “Чакай малко! Ей-сега, чакай!

Много е важно да се научим да се откъсваме от работата си, за да можем да сме свежи и да не прегреем. Това ще се отрази и по-добре на самата работа. Ако мислим за едно нещо постоянно, резултатите обикновено стават все по-незадоволителни, а ние не спираме да се чудим как така уж даваме все повече и повече, а пък нещо не ни се получава. На това по широкия свят май му викаха ‘прегаряне’, бърнаут или, казано по нашему - да ти се протрият цървулите.

Затова можем да правим онова, което правят и всички останали — да ходим на фитнес, плуване, да излизаме, да се разхождаме, да почиваме. Просто при нас ще е още по-хубаво, защото винаги можем да изберем кога да го направим. Не сме принудени да си вземем отпуска, когато има национален празник и да пътуваме в безкрайни задръствания и то по времето, когато всички хотели са пълни, а където и да идем, си е пълна лудница и накрая да се върнем още по-изморени, отколкото сме били преди почивката и да ни се иска да си вземем още отпуск, за да си починем от уж истинския такъв.

 

Недоверие

Нека си го признаем — по нашите ширини (а и не само) манталитетът е такъв, че и перфектно да си вършите работата от дома, особено ако сте вързани с работното време на определена компания, ако на някой му хрумне да ви потърси за нещо, което е изскочило спешно, винаги ще има едно чудене от типа “Абе тоя к’во прави сега, спи ли, яде ли, защо не е готово вече?!” Дали са ви задачата, ама докато не видят резултата, според тях вие се моткате и от страх започват да ви досаждат по сто пъти на ден.

Накрая, ако сложите едно СеРеСе в техния офис, може и да чуете неща от сорта на “Нямах това предвид! Не ме е разбрал. Кво прави тоз лигльо по цял ден, бе? Зак’во му плащаме!?” А пък в случая, да кажем, в указанието са ви поръчали да направите дизайн на плакат, който вие изработвате във Phtoshop, ама на компетентното лице отсреща му е излязла пяна на устата, тъй като е искал завбъдеще да може да си коригира текста по плаката с Word, а пък вашият файл с Word не ще да се отваря… Давам доста груб пример, разбира се (ама ви уверявам, че е реален).

И така, докато не се стигне до извода: “Абе, брато, предпочитам работниците да са ми пред очите. Да ги гледам к’во правят, че иначе само се скатават и изобщо не ме разбира какви задачи му давам. Ето - изобщо нямах това предвид! Като го наглеждам докато още работи, ще мога да го вкарвам в пътя… уволняваме го и ще си търсим човек за офиса! ” Ама това, че вие не можете да обяснявате добре, не ви е и хрумвало, нали? Или пък смятате, че фактът, че нямате време да отговаряте на въпроси и го правите набързо, без да ви интересува дали са ви разбрали, не е ваш проблем… ами хайде, отворете .psd-то с Word. Файлът, който ви изпратихме работи перфектно, тествахме го двайсет пъти, проблемът трябва да е при вас. Опитвайте докато не стане.

Та… ако за вас е неизбежно някой "да ви е пред очите", ще издам една тайна: тия, които пък са ви пред очите, са големи нинджи, трябва да ви кажа. Опасни са и трябва да внимавате с тях. Те много добре знаят накъде ви гледат очите във всеки един момент. Факири са в това умение.

А за добро или зло, или защото не сте паяк, вие имате само две очи. И, което е още по-тъпо — уж са две, ама все не ви се получава да гледате в две различни посоки с тях.

Срещал съм десетки хора, които са си направо професионални нинджи. Или, професионални скатавки. И аз през последните години доста вдигнах левъла в изкуството да гледам кой къде и кога ми зяпа в монитора. Вече съм на нивото, в което ако някой ще ме гледа какво работя в момента, веднага отварям я мейла си, я нещо друго. Просто ме изнервя някой да ми следи процеса на работа преди той да е готов за първоначално показване. (за което стана дума в тази статия)

Има много, на които това да ви следят накъде гледате, им е доста по-важна работа от онова, за което уж сте ги наели. Не ми ли вярвате? Я питайте служителите си дали биха имали нещо против ако си вземете три седмици отпуск другия месец. Леле! Още не сте се доизказали и всички радостно ви изстрелват с катапулт да ходите на майната си да си почивате и ви окуражават с подмятания как много работите и че от всички, вие най-много заслужавате да си починете. И то — колкот’ се може по-дълго. Ако може и една година да си вземете, най ще ви обичат.

Казвайки последното, се сещам, че всъщност има една фирма, която на всеки 7 години си взима по една година ваканция с цел творческо презареждане. Повече за това колко позитивно (според тях) се отразява на техния бизнес тази почивка можете да разберете от основателя на фирмата Щефан Загмайстер в този епизод на TEDtalk. За да го разберете, ще ви трябва майсторско умение в разшифроването на английска реч със засилен арийски акцент 😀

 

Стая или офис

Напоследък, има все повече специалисти, работещи вкъщи, които осъзнават проблема с това, че работата ограничава общуването им с хора и по собствено желание предпочитат да си наемат офис или пък да плащат наем, за да ползват свободно бюро и интернет в офиса на някоя фирма, с която нямат никаква ангажираност или сходство на дейността. Просто, за да са сред хора и да имат разнообразие на средата. Което не е малък сигнал за значимостта на проблема със заседяването у дома.

Ако имаме тази възможност, винаги е хубаво стаята, в която се трудите, да е различна от стаята, в която се храните, спите или четете книга, например. Не всеки, обаче, притежава собствен замък. Но е добре да разполагаме поне с две стаи, защото ако правим всичко в едно единствено помещение, ще ни е много по-трудно да се откъснем от работата (и психически и физически), а това, както уточнихме, хич не е маловажно.

 

Учене

И без него няма да мине, а когато не сме в подходящата среда, е много вероятно да изтървем накъде се търкаля колелото. Ако човек не чете и не следи как се развиват нещата в неговия бранш, губи много. Вече всеки ден излиза нещо ново и е почти невъзможно да бъдем в крак. Но това не пречи да се опитваме. Хубаво е човек да си инсталира някое от многото приложения за селектиран фийд, което вече не е никак трудно. От там насетне новата информация сама ви намира.

За мен като дизайнер, фаворит се явява приложението на Muzli за Chrome. Освен препоръчаното съдържание, смесено от различни, заложени по дифолт от приложението, източници, можете сами да избирате своите любими извори на съдържание, както и това дали то да ви се показва смесено или само от един уебсайт. Можете да селектирате показването на фийда по най-актуални/горещи теми или по най-нови. Много е удобна и функцията, която ви предлага Muzli - да стане начална страница на браузъра ви, при което отварянето на нов таб изглежда така:

Можете да използвате и Feedly App.

За новите тенденции в уеб дизайна и свързани теми следя безплатните електронни книги на UXPin — библиотеката е богата и се обновява редовно, а хората, които пишат съдържанието са експерти от водещи компании, които са, така да се каже, на гребена на вълната в онова, с което се занимават. Правят задълбочени анализи, обясняват много достъпно и дават много визуални примери. Четенето на тези книги е не само полезно, но и адски забавно и вълнуващо. Тук ще ви трябва само добро ниво на английски без елементът на немския акцент от по-горе.

Много полезни и интересни статии по всякакви теми и проблеми, свързани с професията на дизайнера, програмиста и даже хората, работещи на свободна практика, се публикуват редовно и на сайта на 99u.com

Абонирал съм се и за нюзлетъра на LinkedIn и този на Behance, където също редовно се публикува доста полезно съдържание с практични съвети.

 

И все пак един финансов казус

За въпросния епизод на TEDtalk, който споменахме по-горе, съм виждал доста коментари относно онова, че лекторът не споменава как се справя с финансовата част на въпроса, защото все пак една година без приходи не е малко, а толкова дълга почивка няма как да мине без средства, ако ще и да не излезем от вкъщи.

В този ред на мисли (любим израз на един доста мургав човек, който обаче не е циганин, нищо че се държи като такъв и не разбира значението на такива фрази…), всички 'успели хора' ще ви кажат, че е задължително да заделяте част от дохода си настрана.

За фрийленсърите това сякаш е даже повече от задължително, защото често има периоди от годината, в които по правило няма много поръчки и уж го знаем, ама като дойде това време и се чудим “Ох, какво стана сега? Какво да правя?”. Полезно е и ако сте на пълно работно време и ще сменяте фирмата. Някои си намират нова работа още преди да са напуснали старата. Което, разбира се, си е най-хитрата тактика. Други, обаче, искат да си вземат малко почивка. Ако не предвиждате да се хванете на първата оферта, за която ви одобрят, а да си изберете каквото на вас ви допада, ще трябва да сте подсигурени за един дву- или тримесечен период, в който да нямате финансови проблеми. Ако нямате заделени пари, за жалост, ще ви се наложи да взимате спешни мерки и решения, които със сигурност няма да ви се отразят положително — нито на настроението, нито на кондицията, нито пък на професионалните ви умения. Най-жалко е да видиш дизайнер, когото обстоятелствата са принудили да продава пица на парче. Ама, в крайна сметка, кой му е виновен?!

 

Бира (и други наркОтици)

Изкушаващо си е да цапнеш една-две бирички докато обядваш, а и нали си си вкъщи, никой не те вижда. Дотук — супер! Само че още по-изкусително е да продължиш и след втората, а тогава вече може, я да ти се доспи, я да те домързи.

Предпочитам да се въздържам от подобни практики, най-малкото защото ставам по-муден в работата си, а и мързелът си казва тежката дума. Доста по-приятно е да си налееш една бирича чак след като си отметнал важните за деня неща — по-лесно е когато го приемем като награда, която си даваме за положените усилия. Е, ако в 13:00 вече си приключил с бачкането за деня — твоя воля. Но тогава пък сигурно ще искаш да използваш останалата част от времето за нещо друго. Всеки сам си преценя, но ако ви се услажда пийването, това също е нещо, което изисква самодисциплина ако работиш от дома.

Ама къде се излагам и аз с тия бири. Има говеда, като моят добър приятел Стоян Николов — Торлака, които хич не се занимават с бира. Ракийчица от сабале. Даже, ако не пиеше ракия, може би нямаше да пише толкова хубаво и сладкодумно! Ама аз съм, все пак, човек 50–60 кила. А тук ви говоря за северозападен добитък, дето е расъл и пасъл по монтанския край и може много да носи — а то такива животни като тамошните, другаде няма. То и Господ… извинете, Lemmy пиеше като за трима… Въпрос на организъм, важното е всеки да си познава неговия и да не се мъчи да приглася на нечие друго темпо и навици. Иначе, то е ясно. Или, както е казал последният гореспоменат — всички ще умрем от смърт. Другото е бял кахър, дет се вика.

И не на последно място - освен към бирата, доста хора се пристрастяват и към компютърните игри. Ако питате някои фрийленсъри, доста от тях (ако си признаят, де) ще ви кажат, че заради някоя зарибяваща игрица, все им се е налагало да вършат работата си в последния момент. И аз съм бил един от тях. Ама не го бих много. И после съжалявах.

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

Published by: jdbones in Юлешки истории

  • Stoycho Dimitrov

    Аз като фриленсър никога не съм работил в нормирано работно време от вкъщи. Дано не ми се и наложи. Принципът масово е друг. Свързват се клиентите с мен и се иска нещото да бъде изпълнено в някакъв срок. От там насетне разполагам с цялато време на Земята и си го разпределям, както намеря за добре. Дори си гледам да си свърша бумащините и да знам, че няма какво друго да ми виси на главата. А и като живея в къща винаги има нещо за вършене по двора, а и съм глава на семейство, така че няма време за денонощнпо зацикляне пред компютър, ако не се налага. Най-ме кефи всичко да заспи и да си кликам спокойно, че всеки един излишен шум ме разсейва. Минус като фриленсър при мен е, че няма пълноценна отпуска, защото лаптопа винаги е с мен, ако отсъствам за повече от 2-3 дни и съм винаги в готовност за действие. Най-малкото задължително проверявавм мейли или отговарям на такива, което си е тип крадене от почивката и обремененост към работата. Разбира се, винаги може човек да си позволи лукса да откаже някоя малка поръчка, но това може да му донесе загуба на друга голяма, така че нещата са навързани. Определено е по-динаминчо и по-организирано ежедневието ми спрямо времената, когато ходих на работа 5 дни в седмицата по 8 часа, така че го предпочитам такова.
    Иначе ми изниква ситуация, ако ти се засилият поръчките и ти трябват двама артиста да помагат поне 1 година занапред, би ли ги наел на заплата да бичат по 8 часа увас (ако имаш замък с помещение за бачкане) или би им давал задачки, да си кликат както, когато и където намерят за добре?

    • И да имах помощение, бих предпочел второто, тъй като а.) не обичам да ми се мотат хора из нас и най-вече б.) ако мен ще ме наема някой, предпочитам и аз да си работя, откъдето искам. Ако не си вършат работата съвестно, то бързо ще си покаже, където и да са.

      • Stoycho Dimitrov

        И аз така, но е много шибано, когато започнат да се мотат, а те не се съобразяват много-много с поставените срокове и тогава ти се потиш пред клиентите, а пък нямаш под ръка други артисти, щото са се оказали кът. Ралата е малко “бахти, няма оправия”, ама засега успявам. С практиката всичко се изпипва. Определено имам ли дългосрочен проект, ще сформирам екип с койото ще копаме гъз до гъз.

        • Може би с големите проекти, изискващи екип, е така. Ама ако имаш проверен човек (или няколко такива), предполагам няма да те притеснява да му гласуваш доверие да си работи на воля от дома?

          • Stoycho Dimitrov

            Ако е фриленсър, няма да имаш проблем, но ако е колега, дето ще работи след работното време, става трудно със сроковете. Аз поне бях в такива ситуации, докато не реших да работя само за себе си и поръчките да се изпълняват без стрес след работно време или през почивните дни. Тъй че нека сме повече, да ни върви работата 🙂

          • Амин!