Archives for September 2017

10 September, 2017 - No Comments!

Мийте ги тия пу*ки, бе!


...или защо е жизненоважно да си образоваме персонала

При написването на тази статия не е наранен нито един рекламен агент. Но след прочитането й, това може да се промени.

Подобна статия без примери от практиката няма как да мине, но при тях образите са събирателни, а половете и имената им (ако се споменават такива) са умишлено променени. Ако все пак решите, че се разпознавате в някой от тях, възможните сценарии са няколко, като не е изключена и проявата на коя да е комбинация от тях, а именно:

  • да се замислите над някои неща и да повишите ефективността си на работното място;
  • да видите, че авторът не е прав и с усмивка да подминете глупостите, които е писал. Но имайте предвид, че написаното се базира на натрупан опит, така че той винаги ще се радва да оставите коментар с мислите си във формата за коментари под статията;
  • да решите, че става дума конкретно за вас и да тръгнете гузен негонен да бягате;
  • да се обидите. Ето един добър материал, с който да се научите как да НЕ бързате да се обиждате.

Четете на ваша отговорност!

Хората не са виновни.

Но не са виновни и хората, които трябва да работят с тях.

Да погледнем един пример с ето този (примерен) дизайн:

...който на повечето монитори ще се покаже, да речем, ето така:

Виждате как рекламата излиза извън видимата част на дисплея на монитора и повечето потребители, освен ако не са с хубави и големи монитори у дома (а процентът на такива хора, за жалост, далеч не е толкова висок), няма да могат да видят цялото послание в рекламния материал.

За поместването на този тапет на сайта от примера по-горе е протекъл следният сценарий, който може да бъде описан най-грубо по този начин:

  1. Агент на клиента, който желае да поръча излъчването на банер рекламата в сайта ни, се е свързал с нашия рекламен отдел (да приемем, че става дума за редовен клиент, който е добре да се задържи и занапред).
  2. Договорени са период и честота на излъчване и съответните цени. В цената не е договорена изработката на рекламата от наша страна, т.е. клиентът поема отговорността сам да изработи рекламните си материали и после да ни ги изпрати, за да ги поместим при нас чрез банер системата, която използваме за управление на рекламните позиции в сайта си.

Дотук — добре. Къде, обаче, сбъркахме?

С мен се свързват нашите рекламни агент(к)и, които казват, че клиентът не е доволен от начина, по който се показва рекламата му при нас. Поглеждам за какво става дума. Ами, разбира се! И аз да бях, и аз нямаше да съм доволен, особено пък като съм си платил за "нещо", а получавам само "не" без "що"-то. Молят ме да “направя нещо”, за да се оправят нещата. В първия момент псувам клиентите на ум, както и ми става смешно колко са некадърни някои дизайнери зад граница (в примера, за който се сещам тук, централата на въпросния клиент бе в съседна нам държава). Казвам на нашия отдел “Реклама” да помоли техния отдел “Реклама” (надушвате ли вече през колко потенциални развалени телефона обикновено минават подобни поръчки, когато работим в голяма компания?) да ми изпратят работните файлове, за да имам достъп до всеки елемент от тапета по отделно.

Междувременно, нека поясня какво се е объркало още в началото. Когато нашият отдел “Реклама” е контактувал с техния отдел “Реклама”, от наша страна никой не се е сетил да изпрати ето този файл (примерът е недействителен и служи само на илюстративни цели към настоящия материал):

Този файл представлява снимка-макет със safe-зоните, които указват на какво разстояние от краищата на основното съдържание в нашия сайт е добре да се поставят важните елементи от wallpaper рекламата, за да е сигурно, че посланието ще достигне до потребители с всякакъв вид размери на монитора. Приемаме, че ширината на основния content на сайта е 960 пиксела (все пак примерът е от миналото). Ако поставим важните елементи в разстояние 147px от края на основното съдържание в сайта, те ще бъдат видяни от максимален брой потребители — хора с резолюция на монитора (по ширина) от 1280px или повече. Разбира се, има и хора с по-малки монитори, но тенденциите са такива, че тях ги приемаме за неплатежоспособни (щом ползват излезли от употреба монитори) и, съответно, няма смисъл да рекламираме продуктите си пред тях (което, досещате се, не е съвсем така, но наистина — ако са с толкова малки монитори, че не могат да видят нищо, което се намира във фоновото пространство около съдържанието на уебсайта ни, нямаме голям избор освен да ги “прежалим”). Ако, все пак, това разстояние не ни е достатъчно, за да изглежда рекламата ни добре, можем да си позволим да изпозваме отстоянието от 337 пиксела от рамката на основното съдържание в сайта като тук рискуваме да изгубим процента хора, чиито монитори са с размер по-малък от 1640px ширина. Всичко, което е поставено извън гореописаните рамки със сигурност ще бъде видяно от доста по-малък брой хора. Така губим най-големия процент потенциална аудитория, ако, разбира се, не целим точно това.

Да речем, че внасяме последните модели монитори на Apple, които са специално за дизайнери и се целим в хора, които вече имат “супер-големи” монитори, но искаме да им продадем нашите, понеже са о-о-още по-големи. Можем да направим така, че в safe-зоните да няма никакъв текст, а нашето послание да се намира извън тези предели и да представлява нещо такова: “Ако четеш това, значи имаш супер-як и огромен монитор. Но дали е наистина толкова голям? Виждаш ли промо-кода вляво? Ако не, кликни тук…” Или нещо в този дух - в случая импровизирам.

Да се върнем на нашия пример. Като получих работните файлове от клиента, съобразих се с тези прости правила, описани във файла-макет и всичко “заспа”. Само че, в същото това време съм имал много по-важни задачи и съм си загубил част от времето, за да поправям грешка, която можеше да бъде избегната още на етап преговори. Няма и как да таксуваме клиента за корекциите по техния дизайн, понеже вината, че не сме дали правилните инструкции на техните дизайнери, е изцяло наша. (Иначе, донякъде съм бил прав, оказва се, относно чуждестранния колега дизайнер, понеже ако ви покажа /в отделна статия ще стане дума и за подобни неща/ как бяха “организирали” лейърите във Photoshop-ския му/й файл, ще се хванете за главата.)

Както и да е. Поуката от дадения по-горе пример, е че (сякаш) не е достатъчно за един рекламен агент да се интересува само от това как ще направи продажба и ще привлече клиент. Някои могат да кажат — е хубаво, ядосал си се, че са те занимавали допълнително, но нали това ти е работата! Не, не ми е това работата — да забърсвам дупенца.

Но много често в такива случаи човек наистина остава с впечатлението, че работи с пеленачета. Този макет, който онагледих с пример по-горе, даже не е правен от мен, а от човека, на чието място съм дошъл да работя. С две думи — хората от “Рекламата” разполагат с него от няколко години, обсъждали сме го хиляди пъти по различни поводи и въпреки това, на никой не му е дошло на ум да го изпрати на клиента. Защо? Защото всички спят спокойно и знаят, че каквото и да стане, има кой да оправи нещата. Тъкмо се отваря време да идем на по кафе и да проведем телефонен разговор с важен клиент. А в това време един “нещастник” се пържи на стола си и бърза да ви оправя бакиите, щото “кампанията трябваше да стартира вчера”.

Само че така се губи време, създава се напрежение и се забавя цялостния работен процес във фирмата. Не на последно място по важност— губят се и пари. Описаната ситуация е само един пример, но представете си, че става дума за няколко такива случая на седмица, за някои от които също ще стане дума след малко. Случвало ми се е основната ми и най-спешна и важна работа да се забави с цели две кошмарни седмици именно заради небрежността в едни случаи, а в други — липсата на елементарна компютърна грамотност и минимални технически познания по, да кажем, Photoshop у хората в този отдел на фирмата.

Aко питате тях, не е необходимо да разбират от графичен софтуер и дизайн. Питайте ги и те наистина ще ви кажат, че тяхната работа е да продават и другото не им влиза в задълженията, с които иначе се справят повече от добре. Но дали е така?

След като продаваш нещо— в случая това е интернет реклама — нямаш право да не познаваш собствения си продукт. Не е достатъчно да знаеш само каква цена да предложиш за еди-колко-си импресии за даден вид банер. Трябва да знаеш много повече за изработката на един банер, най-малкото, за да не обещаваш неща, които не могат да станат и в един момент да трябва да се извиняваш на клиентите си. То, ако си пич (независимо от кой пол), ще се извиниш и на дизайнера си, ама ‘що да се унижаваме — него и без друго кучета го яли.

Между другото, хиляди пъти ми се е налагало да оправям нечия грешка, само защото на човека му било “неудобно да занимава клиента допълнително”

Какво се крие зад подобно оправдание. Разбира се — друго оправдание. Хората (клиенти) са поръчали нещо да им се изработи, някой “умник” е обещал, че това ще стане точно така, само и само, за да осъществи продажба (и може би да гушне процентче от сделката), а след като на мен ми се съобщи за естеството на поръчката и обясня, че някои неща няма как да станат точно по този начин* , поради тази или онази причина, бедната душица разбира, че е оплескала нещата, но не иска да се изложи пред началник, ръководство и клиенти и ме моли “да оправя нещата” или поне да направя “каквото е възможно”.

*- Един човек, например, си представяше, че в един банер 300х250 с неговия продукт ще се разиграва нещо като 10–15 секунден трейлър на холивудски филм със съответните му ефекти и прочее — беше си написал цял малък сценарий. Но пък той не е виновен — просто някоя дебела кратуна му е казала — да, всичко може! А то че може —  може, разбира се. Но при нас няма cgi-специалисти и 3D аниматори. Ама и това не е проблем — ще наемем. Но не и на тази цена — все пак ставаше дума за реклама на консерва храна за домашни любимци.

Имало е случаи, в които някой ме вика да обясня нещо относно Photoshop и помагам с удоволствие. В един от тях колежка се беше опитвала да замени лявата и дясна част пак на един готов wallpaper на наш клиент с изпратена от него актуална версия, която не беше предварително нарязана на лява и дясна част. Ако трябва да сме честни — съответната банер система не изискваше задължително да се режат нещата на ляво и дясно, но и така може.

Браво на момичето, все пак — решило е да “не ме занимава с глупости”, но накрая ме повика, понеже нещо не й се получавало като хората (разбирай, изобщо няма идея как да го направи). Отивам и й показвам. Разбрали сме се, че тя ще гледа и слуша и после ще повторим всичко, но този път ще го направи тя. Вече сме нарязали новия файл на лява и дясна част и сме ги отделили в два слоя. Колежката спира и пита: “А сега какво трябваше да се направи тук?” Обяснявам: “От прозорчето с новата визия на тапета “влачиш” лейъра с картинката в прозорчето на стария тапет” (това с цел да използваме готовите размери на стария тапет като един вид заготовка, за да сме сигурни че на сайта всичко ще изглежда добре). Девойчето започва, но нещо не става. “Ама как?”, пита тя. “Ами, казвам аз, влачиш го, както се влачи, например, файл от една папка на компютъра в дурга — влачиш с мишката.” — тук леко започва да ми намирисва, но още не знам на какво.

“Не става!”, казва колежката.

“Пръдна”, мисля си аз.

Гледам я какво се мъчи да прави. Нещо като drag&drop е, но не точно: виждам я как си позиционира курсора върху слоя с картинката, натиска с левия бутон на мишката, ПУСКА(!) бутона и мести курсора в прозореца с другия файл… Ами то тя, разбираш ли, не знаела как се прави drag&drop.

Тук онемявам, намирам сили да й обясня как се влачи файл от едно място на друго, как левия бутон не се пуска преди края на операцията… позиционираме картинката, за да изглежда добре и сме готови, но…

…как може да наемеш и да държиш на работа човек като рекламен агент, който в 21-и век няма компютърна грамотност и представлява една голяма компания, известна в цялата страна? Хайде, това, че такъв човек ще изнерви колегите си с незнанието си, си е вътрешен проблем и някакси ще се преглътне (кръв се чисти трудно, но все пак се чисти).

Но този същият човек нали води разговори с клиенти, с техни представители, понякога и с дизайнерите им? Това не винаги са малки фирмички, много често са големи компании, където работят сериозни и добре подготвени хора. Каква репутация ще си изградиш пред тях като им изпратиш за преговори човек, при който всеки момент може да лъсне (а то рано или късно си лъсва) колко е скаран с техниката? Какво ще си помислят тези хора за фирмата ти като цяло? Няма нужда да казвам, нали? Много малка част от тях просто ще съжалят въпросното девойче, както и ще съжалят хората които трябва да работят с него. Може и на ум хубавичко да се посмеят за негова сметка. Но повечето ще останат потресени. А, все пак, ти изпращаш този човек да преговаря с потенциален клиент. Колкото и да си силен на пазара, дори да си в позицията да отказваш неизгодни предложения, голяма част от тежестта на репутацията ти може да се стопи само заради подобен представител.

Но, както казах, хората не са виновни. Кои хора? Ами именно тези —  рекламните агенти. Ако човекът продава добре, но го виждаш, че не се оправя с техниката — вложи средства и време в него и го запиши на курс по компютърна грамотност. Все пак не става дума за сериозна инвестиция като, да речем, един курс по JavaScript (макар че вече да има доста места, където човек може да се учи да програмира на различни езици и то на достъпни цени, които като бюджет за една голяма компания са почти смешни). Накратко — никой не се ражда научен, нито пък лесно се намират кадри, които да са 100% подготвени.

Аз лично смятам (а и не само аз), че една фирма трябва да влага в служителите си и в тяхното обучение. Ако, да речем, решим да уволним тази колежка, може и да се окаже, че не е толкова лесно да й намерим добре обучен заместник. Защо? Защото най-вероятно добре обученият заместник вече ще е зает от друг работодател, ще си тежи на мястото, ще се е развивал, къде сам, къде с подкрепата на ръководството, та сигурно и заплатата му ще е повишавана няколко пъти и ако искаме да го привлечем, със сигурност ще трябва да му обещаем повече пари на месец, пък и да не му ги обещаем, той няма да пропусне да си заяви цената. От друга страна, с еднократна инвестиция можем да се опитаме да обучим настоящия кадър и да му дадем път (и начален шут) за развитие. Сещам се за любима реплика от един руски сериал:

“Таралежът, казва, е много странна птица… Докато не го ритнеш, не ще да лети!”

Не казвам, че това винаги ще сработи — има доста “неспасяеми” случаи, при които никакъв курс няма да помогне, защото човекът просто е, или уникално кух, или няма желание да се развива, нито пък да работи в тази сфера. Насила хубост не става.

В миналото често съм се изумявал, но наистина е така — оказва се, че съществуват хора, на които ако им обясниш къде бъркат, единствената им работа е да гледат да не се забележи и треперят да не ги “изкажеш”. Като видят, че не си ги изпял, ами даже си им помогнал, веднага минаваш в графата “душичка” и сигурно ставаш нещо като съученичката ми Ваня (умишлено замествам истинското й име с това тук), на която едно време в училище всички се подиграваха колко е смотана и “захлупена”. Та тя, за да се приобщи и да я заобичат малко повече, веднъж предложи да им пренесе в междучасието раниците от един кабинет в друг, за да могат те тайно и на спокойствие да пушат по една цигара извън училищния двор. Както можете да се досетите, започнаха да я изпозлват за магаре по същия начин всеки божи ден, при което подигравките не спряха, но просто преминаха зад гърба й, за да не се обиди, а да продължава да мъкне багаж. А Ваня сигурно доста време се е радвала, че вече е приемана и търсена, докато й светне лампата какво действително се случва.

Да се върнем на темата. Подобни кадри в една фирма няма да се опитат да разберат къде бъркат. Те някакси предпочитат за по-лесно да си мислят, че това просто не им влиза в работата — нали и без друго си взимат парите. Следователно, това което правят, би трябвало да е достатъчно. За другото — има към кого да се обърнат. Това си е жив паразитизъм. Сигурен съм, че всички сте го виждали — едни хора си разбират от работата много добре, други се справят криво-ляво, но като цяло всичко върви, защото по-можещите и знаещите нямат време да обучават останалите и просто поемат част от работата им, за да е сполучлив крайния резултат, да са спазени сроковете и т.н. Онези другите, те много добре знаят какво представляват, но както се казва в една сентенция, която чух преди време от наша приятелка по адрес на такъв тип индивиди: “Абе може да съм лайно, ама важното е, че се нося най-отгоре и не потъвам!

Има и по-сериозни ситуации. В работата на някои от рекламните агенти, с които съм работил, е влизало и задължението да поддържат банер системата, с която фирмата управлява рекламните формати на сайтовете си. Тоест, ако клиент изпрати готов банер, или пък аз подам такъв, изготвен от мен, тяхна работа е после да го заредят чрез панела на гореспоменатата система, за да може той да излезе на договорените позиции и да се показва с честотата, за която е платено според избрания пакет услуги. Имах случай, в който клиентът е трябвало да изработи банер и е питал какви файлови формати ни устройват. Въпросната “голяма бяла птица”, която е комуникирала с него, му е изброила няколко формата, сред които и “флаш”.

Само да поясня, ако още има човек, който да не е чул и разбрал: в момента Google и всички останали (искат - не искат) разкарват флаш технологията от интернет пространството. Една от целите е вече всички банери да бъдат в HTML5 формат поради причини, които засега не е важно да споменавам. Доскоро, за по-удобно, разполагахме и с гугълския Swiffy — конверторът, с който лесно можеше един готов .swf флаш банер да се конвертира в HTML5 формат — и то напълно безплатно. Но в един прекрасен ден Google вдигнаха среден пръст на всички и казаха — ние бяхме дотук, отсега ще трябва да се оправяте сами и да си изработвате HTML5 банерите без наша помощ.

Хората го казаха и предупредиха няколко месеца преди да “резнат” услугата. Сигурен съм, че всеки един като мен е бил запознат с тази новина или, и да не е бил, набързо му се е наложило да се осведоми. Да, но не й въпросната колежка. То, разбира се, това нали не й влиза в задълженията… И ето какво става:

Клиентът се кефи, че приемаме флаш формат и дизайнерите му се втурват да правят такъв (за което, разбира се, аз все още нищо не знам). Готови са, нашите (колеги) зареждат банера в банер системата ни и voila! — банерът си се показва на съответната позиция, но пред него се вижда едно грозничко Play бутонче и анимацията не тръгва автоматично преди да го натиснете. Нови правила, брат, оправяйте се. HTML5 or die!

Друг е въпросът дали тия дизайнери са знаели за премахването на флаш форматите от интернет и ако да — защо са си замълчали след като са били наясно, че това няма да сработи. И да са знаели, най-вероятно е да са си казали “Тия са пълни балъци, но на нас ни е по-лесно така. Защо да си играем, след като казват, че ги устройва? Нека ТЕ да си блъскат главите после!

И ето пак същата ситуация — хората са питали какво да ни предоставят и са го изработили според казаното от нас. Ето защо, пак трябва ние да оправяме собствената си каша и пак безплатно. А в случая беше голяма драма, защото макар и да работя с HTML, CSS и малко jQuery, аз все пак съм уеб-дизайнер, а не програмист и отне доста от времето ми да намеря начин да заобиколя пречката и да препрограмирам банера в HTML5 формат. Знаех, че рано или късно ще се наложи да помислим и над този проблем, но определено не беше идеята да трябва да “откриваме топлата вода” за няколко часа, когато сме най-натоварени с далеч по-важни проблеми. Справих се, но искам да подчертая, че далеч не се почуствах като герой, а по-скоро като полуидиот, който има още много да учи. Трябваше и да досаждам с въпроси на програмистите, които си имат далеч по-важни задачи и нямат възможност да погледнат какво се случва в конкретния банер. Оправихме се, аз натрупах малко опит, но в крайна сметка всичко това можеше да се избегне, ако моята колежка се интересуваше поне малко от тенденциите в сферата, в която работи, защото за момента за нея .swf и .html са просто едни комбинации от букви, които трябва да копира от един и-мейл в друг и единствената й работа (според нея) е да направи връзката, че това “май ще да са два различни термина, означаващи две различни неща”. Задължение, с което тя, разбира се, се справя без грам затруднение и с голяма гордост! Брей, ти можеш да четеш? — хайде, честито, вдигаме ти заплатата!

 

Говорили си две блондинки…

А сега, нека клонираме нашата рекламна агентка, за да станат две такива. Опитайте се да си представите, че едната работи в нашата компания, а другата в компанията на клиента ни. Какво имаме — две мацки, на които им се налага да се опитат да се разберат за неща, от които си нямат никаква представа, а после да поставят задача на вътрешнофирмените си дизайнери. Имал съм такива случаи и, честно да ви кажа, предпочитам лично да се чуя с дизайнера от другата фирма (ако има такъв). Той може да е на моето ниво, малко под него, може да е по-опитен, а може и да е мега-зле — гаранции няма. Но поне съществува доста по-голям шанс да говорим на един език и за 5 мин. да се разберем, с което ще спестим и на двама ни ден-два, прекарани в главоболия и псуване (на ум, разбира се).

Да, но в компаниите с голяма структура, да свържеш двама дизайнери е по-трудно, отколкото изглежда, понеже нещата се задвижват от други хора и си има така наречения “канален ред”. А пък и самите дизайнери нямат времето да вдигат телефона през 5 минути и да разговарят с клиенти. Ето защо е важно и хората от отделите, чиято задача е да комуникират помежду си, за да продават или купуват реклама, също да са наясно с някои основни понятия в графичния и уеб-дизайн, както и поне малко да следят какво се случва в тази сфера. На много от тях може и да им се струва безинтересно, но ако бъдат поставени в ситуация, където или ще посетят курс на обучение , или ще бъдат класифицирани като “недостатъчно полезни” за фирмата (ех, че съм лош — условия ще поставям!), мисля, че мотивацията сама ще намери път към душите им, за да не полетят душите им надругаде.

 

Класиката със “сантиметрите” в уебсайта.

Нека не забравяме, че има и много фирми и компании, които не разполагат със собствен креативен отдел.

Правиш разкошно изглеждащ уебсайт, той е responsive, всичко работи по правилата, front-end-ът е изпипан до последния, хм… пиксел, back-end специалистът се е съобразил с всички изисквания на клиента и накрая получаваш мейл, в който някъде се намира нещо подобно на следното изречение:

Ммм, разкошно! Супер сте, хора! Само ако може логото на началната страница да мръднете с 3 см вляво, а долу водещата публикация да е около 2 см по-нагоре. Не съм сигурна, но с линийката вкъщи излиза толкова!

Няма да обяснявам, предполагам на собствен гръб сте изпитвали това чувство, при което просто ви се иска да се качите на един хеликоптер и да залеете с напалм цялата бизнес сграда на вашия клиент с прилежащия й паркинг, двор и странната дървена кабинка в него, която се оказва, че служи за външна тоалетна…

Най-адекватният на ситуацията и настроението ни начин да продължим комуникацията си с подобна персона е да броим до 10, да натиснем Reply-бутона и бавно и спокойно, преглъщайки обзелия ни гняв, да въведем следния любезен текст:

Да, разбира се. Радваме се, че визията на сайта ви допада и ви благодарим за подадената обратна информация. Заповядайте в нашия офис да обсъдим корекциите като задължително си носете и линийката с вас, защото явно нашата е дефектна. Длъжни сме, обаче, най-любезно да ви помолим, освен линийката, която ще искаме да ни заемете до приключване на проекта, да си носите и бурканче вазелин на водна основа, защото със сигурност като си тръгвате, измервателният уред, с който ние разполагаме, ще ви бъде натикан отзад за профилактика и сверяване до постигане на съвършена изправност…

Моля, пишете кога да ви очакваме в удобно за вас време, дори това да е след края на вашия (и най-вече нашия) работен ден, защото в никакъв случай не бихме искали да ви лишим от удоволствието да пиете 5 кафета следобед на раздумка с други също толкова кадърни като вас патки от фирми, с които си партнирате, та ако ще и по времето, когато пристигнете при нас, децата и жената вкъщи вече отдавна да са си легнали и да ни се сърдят, че пак не сме се прибрали навреме. Все пак, да си гледат работата — плащате ни вие, а не те!

Дрън-дрън, …хубав ден и поздрави,

Еди-кой-си

Разбира се, никой не би си позволил да говори така на клиентите си, но имайте предвид, че ако във вашия отдел “Реклама” (или както и там да сте си го кръстили) има хора, на които сте възложили проект по изработката на нов уебсайт, банер или друг вид интернет представяне чрез външен изпълнител, а те дори не знаят що е то pixel, онези, които ви изпълняват проекта, ще скъсат много нерви и ако не им бяхте клиент, със сигурност биха ви отговорили точно така. И, по всяка вероятност, следващият път ще ви е почти невъзможно да ги наемете, колкото и да сте доволни от услугите им. Просто ще минете в графата им “кофти клиенти” без да подозирате защо и ще получавате учтив отказ (или непосилно високи цени) всеки път, когато се опитате да ги потърсите за нещо.

И така — технически неграмотните служители не само че ви излагат пред останалите, както вече стана дума, но и много затрудняват процеса на работа. Не по-малко важно е, че и по този начин е трудно да се спазват и обещаните срокове. Виждал съм как някои от тези хора или нямат нужното образование, за да работят тази професия, или пък са спали по време на тази част от лекциите, понеже не са смятали, че това ще е важно. “Аз нали няма да работя с фотошоп, какво ме интересуват тия мерни единици, резолюции и тем-подобни глупости. Знам какво е сантиметър и в интернет лесно ще го обърна в каквато и да било друга мерна единица!

И още по-лошо. Като им възложите отоговорността по ръководенето на подобна поръчка, имайте предвид, че им давате и голяма степен свобода — а те често се подвеждат по собствения си вкус и разбирания и са склонни да съсипят работата и на най-добрия специалист. Не ми харесва. Искам го с три сантиметра вдясно… Сериозно ли? Да, тук да е розово, там цикламено, ако може и да мига! Вие сте добри, няма как да не може да мига. Абе, с две думи, не съм религиозен, ама ситуацията си е направо за “пази Боже!”.

И пак казвам — вината не винаги е на служителите. Дори да става дума за некомпетентен кадър, който, по една или друга причина, изобщо не е професионалист в попрището си, почти за никой такъв не мога да кажа, че като човек е лош или неприятен. Даже напротив. Става дума за много готини хора, с които да си побъбриш е голямо удоволствие (понеже ежедневно усъвършенстват това си умение). Но, опре ли се до работа, нещата могат да достигнат кошмарни измерения.

Често нямаме и къде да се оплачем, нито пък ще е коректно да се обадим на началството на тия хора и да обясним колко са зле. Дори да ни разберат, най-много да навредим и някой да остане без работа. Не е изключено, заради роднински или други връзки, точно пък ние да останем без работа. Това го казвам с цел да се знае, че много такива случаи остават премълчани, хората стискат зъби, избягват конфликт, често ръководството не иска и да чува. Понякога разни такива хора са на подобни позиции под нечия протекция, защото чичо Ганчо се пада важен клиент (на когото висчко му правим безплатно, но ти си трай), а тя му е снаха, а пък уволним ли я, той ще се обиди и от ей-там оная дупка в покрива на тоалетните ще спрат да капят едни пари, с които си плащаме интернета, чистачката и служебните телефони, а пък тогава… случаи всякакви. Но дори и да е такава ситуацията, пак имаме решение — пращаме си служителя на обучение. Все пак от тяхна гледна точка това е начин да “скатаят” от работа и да посетят няколко занятия извън офисната среда. Пък знае ли се — може и да им харесат лекциите и да научат нещичко.

Най-малкото, което могат да научат е, че извън зоната им на комфорт се крие цяла една вселена, за която не са и чували - това се отразява добре като коректив на завишеното самочувствие.

И не на последно място, със сигурност ще разберат, че също, както в случаите, когато човек не се е къпал дълго време, така и фактът, че с години седиш на едно място в професията си (в случая на гъза си) - рано или късно започва да мирише. Тъй че, дами и господа, моля ви се! Мийте ги тия пу*ки, бе! Най-млкото, защото ако не ставате постоянно по-добри в занаята си (какъвто и да е той), скоро ще ви потрябват с цел изкарване на насъщния!

---

* - тук разгледахме ситуацията, в която става дума да обучим един или двама души. Ако по-горе в текста ви е станал интересен видео откъсът от лекцията на Светлин Наков "Стига сте мрънкали", в която той говори, че инвестицията в обучението на собствените кадри не е никак скъпа, но е задължителна, ето всички епизоди:

Наков: Стига сте мрънкали! (част 1)
Наков: Стига сте мрънкали! (част 2)
Наков: Стига сте мрънкали! (част 3)
Наков: Стига сте мрънкали! (част 4)
Наков: Стига сте мрънкали! (част 5)

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/