Archives for August 2017

14 August, 2017 - No Comments!

Photoshop: Как да променим или подсилим цвета на нечии очи

В настоящия материал ще разгледаме любимият ми начин за промяна на цвета на даден обект във Photoshop... в случая (!!!), става дума и за един от любимите ми обекти - човешкото око. Yeah, Motherfucker!!! Тъпак!

За начало, можем да направим някои важни уточнения:

  • видео материалът към настоящия урок е подходящ, както за напреднали, така и за по-назаднали ползуватели на програмата Photoshop; ако трябва да сме честни, заснет е с цел и начинаещите да го разберат, макар да осъзнавам, че тази цел надали е на 100% постигната... понеже съм Тъпак!!! и трудно обяснявам;
  • при заснемането на урока и звукозаписа на разказа някои части са забързани с цел да спестя от и бездруго ограниченото ви време, но в този ред на мисли се налага да подчертаем и нещо друго преди да избързате да звъните на Грийнпийс или на Бърза помощ, а именно:
  • при записите на видеоматериала единственият участник в него не се е надишал с нездравословни количества хелий;
  • това е първият път, в който говоря пред камера, която всъщност е с изключена картина;
  • това, изобщо, е първият път от много години насам, в който говоря пред камера;
  • фразата "в случая" е използвана точно тридесет и един (31) пъти - разбира се, съвсем неволно; ще се постарая за следващото видео да внимавам;
  • за ваше развлечение, в клипа е включен брояч, който отброява всяко използване на гореспоменатата фраза;
  • разказвачът, по принцип, не е много сам в главата си и затова си е записал втори глас, с който иронизира първия;
  • в този дух, добре е да предупредим, че разказът съдържа нецензурни изрази
  • използвани са многократно думите "Yeah, Motherfucker!" и
  • "Тъпак!"

Но, като цяло, в настоящото видео ще видите как можем от това:

да постигнем ето това:

И, както казваше Николай Хайтов преди началото на всеки епизод на "Капитан Петко Войвода", пожелавам ви приятно гледане!

 

Работен файл: можете да изтеглите чрез цък тук.

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

6 August, 2017 - No Comments!

Панелът layers във Photoshop или как да изнервим програмиста си


В процеса на работа на хората често им се налага да работят с чужди файлове или пък да изпращат такива към свои колеги. Тук ще разгледаме какво точно да направим, за да вбесим всички онези, които са принудени да работят с нас.

Не знам дали ви се е случвало да ви изпратят .PSD или друг формат файл, чийто панел с така наречените layer-и е пълна каша, липсва организация по папки, а всеки слой е кръстен буквално както падне. Говорим за нещо от този сорт:

Ако сте имали вземане-даване с такива файлове, добре знаете колко трудно се работи с тях.

А сега да сравним горните примери с тези долу, които се отнасят за един и същи файл (двата скрийншота са обединени в един за удобство). В панелът със слоеве, който е вляво, ще видите вида, в който файла е изпратен към font-end дивелъпърите за разработка, а в този, показан вдясно, е даден пример на това какво се случва, когато отворите произволна папка, за да видите как е подредено съдържанието вътре и сте разтворили една-две от под-папките.

Ето и как изглежда конкретния .PSD макет, който трябваше да бъде разработен. Обърнете внимание колко много елементи съдържа той и си представете какво би се случило ако слоевете бяха подредени произволно. Щеше да е много забавно, нали?

На първо място, да си отговорим на въпроса защо е добре да правим подобна организация на layer-ите в своите .PSD проекти.

  1. От уважение към хората, на които им се налага да работят с нас
  2. От уважение към нас самите

А сега по-подробно. На първо място, ако да речем сме уеб дизайнер и изпратим зле подреден файл на нашия програмист, със сигурност ще му загубим доста време и ще превърнем работата му с нашите проекти в едно крайно дискомфортно и неприятно за него изживяване. Разбира се, при файл, в който имаме само 10–20 layer-а, тове не е чак такъв проблем, но какво да кажем за дизайна на една доста обемиста начална страница, съдържаща няколкостотин елемента, например? Селектирането, преместването и клонирането на група обекти и обектчета (да речем — снимка, заглавие, бекграунд, икони за дата, час, брой прочити и коментари и т.н.) може да се превърне в истински кошмар и понякога да се окаже почти непосилна задача. Да не говорим какво се случва ако се окаже, че имаме заключени слоеве или такива, които са link-нати, единият от тях се намира 200 слоя над предишния и са ни били нужни цели 10 минути, за да го открием в цялата тази манджа с грозде, тъй като по някаква причина не го виждаме в проекта и ни е трудно да го селектираме директно. На горкият нещастник, на когото се е паднала честта да борави с нашето иначе толкова гениално творение, в даден момент ще му се стори доста по-лесно сам да си изработи някои от елементите, за да стане всичко по-бързо и лесно.

Казано накратко — по този начин определено проявяваме голяма доза неуважение към човека остреща.

Което ни води до заключението, че, от друга страна, никак не е хубаво да си правим такава услуга, защото — ако има как — следващия път ‘колегата’ ни надали ще иска да работи с нас, с нашата фирма и с нашите файлове. Нито пък би препоръчал услугите ни.

Съществува и вариантът да ни върнат файловете и да ни накарат да си преправим подредбата, за да имат те “по-човешки” вид и да са годни за работа. Вярно е, че кръщаването на всеки слой с адекватно име и групирането му с други слоеве в съответните папки отнема известно време, но когато превърнем това в навик, вярвайте ми — всичко става много по-лесно и накрая сами сме си благодарни. И не само ние.

Дори да правим файловете си изцяло за лична употреба, пак е добре да знаем кое какво е и къде се намира, за да може да ни е по-лесно ако вбъдеще се наложи да променяме, премахваме или клонираме различните компоненти от дадения проект.

Вярно е, разбира се, че често по-творчески настроените личности са, колкото талантливи, толкова и разсеяни и разхвърляни. Това, обаче (особено ако е осъзнато), не бива да служи за оправдание, защото то граничи с немарливостта и мързела и определено не ни кара да изглеждаме добре в очите на колегите или бизнес партньорите си.

Представете си, че нещо се случи и по спешност ви се наложи да ползвате компютъра на приятел или колега. Отваряте диск D:\, а в него всички папки и файлове са кръстени в следния дух: New Folder, New Folder (2), Photos 1, asdf, New Folder (115), Movies, ivan-style.css, ivan-style-new.css, ivan-style-final.css, ivan-style-final-dekemvri.css, ivan-style-100.css, ivan-style-style.css, 1.pdf, C.pdf, Project.psd, New Document (3).docx, nova godina.jpeg, naSPAsPenka.avi, pisna mi da mislq imena.jpeg, ivanka dvanaisti A.jpg, maria spageti.jpeg, 315.gif, telefoni gajetata mi.xls, n12234234sdf454345xnd344233.jpeg, iliustreityr project avgust.eps, New Folder 2017, New Folder 2017 (1), New Folder 2017 (2), Matzki 2015, wttsd.avi, SkriiToziFileOtJenata.avi, SammarHits 2017, TimBildingYuni, 234n32.gif… и така нататък.

Какво бихте си помислили за този човек? Като се абстрахираме от факта, че явно е доста палав (което си е негова работа), оказва се, че е също така много неорганизиран и неподреден — поне в работата си, де. Иначе, не е изключено, например, у тях всичките му ризи и чорапи да са най-старателно сгънати в гардероба.

Особено ако става дума за .PSD с дизайн на уеб страница, групирането и подреждането на елементите в съответния файл ни улеснява много, защото така можем да уеднаквяваме разстоянията между тях, да спазим максимално точно дадени .css правила и по този начин да сме възможно най-близо до крайния резултат, който ще получим при реализирането на вече работещия уебсайт.

За по-любознателните: Ето един бърз пример за това как можем да пресъздадем навигационното меню на нашия бъдещ уеб проект. Приемаме, че ще използваме платформата на Bootstrap за разработката на крайния продукт и затова при създаването на .PSD-файла за настоящия пример ще се базираме именно нея за ориентир. Основното, което ще ви направи впечатление, обаче, е че всъщност никак не е трудно и сложно да си именуваме layer-ите и да ги организираме в съответните папки още в процес на работа, както и че накрая всичко в панела със слоевете ни е доста по-пригледно и подредено. Примерът отразява вероятно най-педантичният подход, който можем да приложим при подобен тип работа. Може би, 20% от помощните елементи, приложени тук, няма да влязат в употреба при работата на дивелъпърите, но пък така постигаме един добре изпипан и максимално реалистичен макет на бъдещия ни сайт. Освен това, спестяваме си и тъпи въпроси от типа на "Абе в първата новина си оставил padding 15 пиксела отляво и 15 пиксела отдясно, а във втората и петата падингът ти вдясно е 16 px... как искаш финалния вариант?" Ама какво да ги правиш - програмисти.

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

18 August, 2017 - No Comments!

Патладжани


Хубавите неща са прости, казват хората - такъв е и случаят с настоящата гозба. От себе си дадох и някоя друга нетипична подправка. Без повече разяснения, да пристъпваме към ликвидиране на глада.

Нещата, които ще ни трябват, са следните:

  • три големи патладжана
  • две консерви домати на кубчета
  • три глави червен лук
  • магданоз
  • джоджен
  • девисил
  • шафран
  • стрити люти чушки/подправка чили
  • индийско орехче
  • черен пипер
  • сол
  • черна кипърска сол
  • няколко скилидки чесън
  • половин пакетче краве масло
  • зехтин
  • малко бира

Взимаме три патладжана и ги нарязваме на филийки, които осоляваме старателно и ги оставяме в някакъв съд, за да се отцеди водата и горчилката от тях.

През това време си нарязваме три глави червен лук на шайби и ги овкусяваме с индийско орехче, черна кипърска сол и черен пипер. Оставяме ги да поемат от подправките.

Когато на патладжаните им изтекат водите и са готови да дадат живот на нашата вкусна рецепта, в един предварително загрят тиган с малко зехтинец на дъното, им прилагаме процедурата от нещо между леко запържване и задушаване... като, за разлика от мен, гледате фокусът да падне върху нещата в тигана, а не върху капака в ръката ви.

Отстраняваме сините домати от тигана, наливаме още малко зехтин в него и вътре командироваме червения лук. Когато той се позапържи на 80%, добавяме няколко скилидки чесън, нарязани на дребно. Поръсваме със стритите люти чушки, намиламе обилно черна кипърска сол, още малко индийско орехче и разбъркваме.

След това, наливаме половин чаша за водка, пълна с бира, добавяме малко червен пипер и изсипваме едната консерва с домати на кубчета. Бъркаме - и така, докато водата не изври.

Включваме фурната да загрее до 160 градуса и си приготвяме една тавичка, на дъното на която разстиламе малко зехтин. Редим патладжаните, както ни харесва, а отгоре им изливаме другата консерва домати на кубчета. След това изсипваме сместа от тигана. Върху нея нареждаме няколко резенчета краве масло.

Нарязваме си обилно количество магданоз. Естествено, не го изяждаме, за да не станем прекалено потентни, а го ръсим в тавичката върху всичко останало. Короноваме цялата тази творба с малко подправки - джоджен, девисил и шафран. Все така на 160 градуса, печем във фурната около час.

Да ви е сладко!

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

12 August, 2017 - No Comments!

Супа от зелен фасул


Много лесна и сравнително бърза за приготвяне супичка, подходяща за всеки сезон. В този случай ще внесем и малко мексикански привкус в нея.

За изпълнението на настоящата задача си приготвяме следния набор от продукти:

  • Една голяма глава червен лук
  • Морков
  • Голям праз
  • Зелен фасул от буркан
  • Разтворимо нес кафе (2-3 лъжички)
  • Кубче бульон (пилешки, телешки или друг)
  • Какао (1 супена лъжица)
  • Пушен червен пипер
  • Консерва домати на кубчета
  • Масло
  • Жълтъкът от едно яйце
  • Половин кофичка кисело мляко
  • Чесън
  • Магданоз
  • Една люта чушка

Приготвям тази супа от началото на настоящия милениум и съм забелязал нещо много важно - рецептата просто не се получава добре ако още в началото на приготвянето не си отворим една биричка!

Съответно, за целта ще трябва и да подсилим доброто настроение с нещо стимулиращо ухото и чувството на щастие. Старите майстор-готвачи имат един неписан закон, а именно, че настроението на готвача неминуемо се предава на вкуса на гозбата.

И така, когато сме готови, запрятаме ръкави и си нарязваме моркова (да не се приема буквално... всъщност, точно буквално трябва да се приема... абе, гледайте да режете само зарзават), големия праз и червения лук. В загрята тенджера с малко мазнина на дъното запържваме изброените зеленчуци.

Тъй като това е ястие, базирано на бобена култура, можем спокойно да си позволим да пуснем в него да нахлуе лек мексикански полъх. Това лесно става като използваме кафето и какаото, също както направихме в рецептата за мексиканско чили.

В една чаша слагаме малко разтворимо кафе, кубче бульон и захар (за да убием малко от киселия вкус на доматите, които предстои да добавим). Кипваме вода, добавяме я и разбъркваме цялата смес.

Когато зеленчуците са се позапържили в тенджерата, изсипваме вътре около супена лъжица пушен червен пипер и разбъркваме.

След това добавяме последователно малко чесън - в моя случай, киснат в оцет - консервата домати на кубчета, какаото на прах и кафето с бульона от чашата. Разбъркваме редовно докато водата се поизпари.

Идва ред да добавим и зеления фасул. Изсипваме го целия, както си е в буркана, заедно с течността в него.

Оставяме всичко в тенджерата да заври, намаляме огъня и оставяме да покъкри още поне двадесетина минути. Междувременно, в една купа си приготвяме сместа за застройката. Тя включва половин кофичка кисело мляко, жълтъка от едно яйце и сока от половин лимон. В малък съд разтопяваме достатъчно количество масло и когато то започне да се пържи, изливаме разбитата застройка в него. Бъркаме я почти непрестанно, за да не загори и когато започне леко да къкри, я разкарваме от котлона.

През това време наситняваме една люта чушка и я изсипваме в тенджерата, след което можем да добавим и самата застройка и да я разбъркаме. Оставяме да покъкри известно време, след което добавяме и нарязания на ситно магданоз. Отстраняваме тенджерата от огъня за около половин час и сме готови да сервираме.

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

3 August, 2017 - No Comments!

Шкембе чорба


Варенето на шкембе чорба не е нищо сложно, но тъй като напоследък се случи да разговарям с доста хора, които ми казаха, че много обичат да си похапват тази гозба, ала за жалост нямало как да си я правят вкъщи, реших да споделя един лесен начин за приготвянето й в домашни условия

За щастие на всички нас в магазините се продава полуготово желирано шкембе, което ни помага да избегнем най-трудната част от приготвянето на чорбата - варенето на суровата карантия. Аз самият от малък имам фобия от бомбата със закъснител, наречена тенджера под налягане и съм много щастлив, че съществува и вариант за приготвянето на това тъй любимо ястие, който спестява употребата й. Също така, не всеки има в дома си този специален кухненски уред. Друго явление, от което съм чувал, че много хора се опасяват, е вероятността при добавянето на прясното мляко то самото да се пресече. Е, аз изпозлвам купешко мляко от магазина и досега нито веднъж не ми се е случило да имам подобен проблем.

Ето и необходимите продукти:

  • Две 'шайби' желирано шкембе от магазина
  • Бульонът, в който мариновахме месото за тази и тази рецепта
  • Прясно мляко - около 800 мл.
  • Краве масло - 100-200 гр.
  • Червен пипер
  • Лют червен пипер
  • Чесън, киснат в оцет

За гарнитурата:

  • 1-2 пиперки
  • Домат
  • Половин лимон
  • Препечени филийки

Загряваме тенджерата с бульона, в който мариновахме месото в предните две рецепти - свинските пържоли с шоколад и кисело зеле и лютата гозба за хладни вечери. Двете шайби с желирано шкембе нарязваме на кубчета като в началото внимаваме да отделим почти невидимата хартиена лента, която опасва всяка от тях по краищата. Казвам го, защото ми се е случвало в началото, когато не знаех за съществуването й, да я нарежа заедно с месото и после да си играя да я отделям. Не че съм за диоптър, просто ползвам остри ножове. Ако сте с тъп нож у дома, почти няма шанс да я накълцате незабелязано. По принцип, можем да използваме и само една шайба желирано шкембе за рецептата, но на мен лично ми идва малко като количество и затова слагам две.

Нарязаното шкембе пускаме във врящия бульон и го варим минимум 20 минути като чат-пат разбъркваме, за да не загори (в случай, че имате съмнение в тенджерата, която използвате). През това време изваждаме прясното мляко от хладилника, за да поседи малко на стайна температура.

Когато месото се е сварило, можем да намалим силата на огъня или направо да отстраним тенджерата от котлона. Разбърквайки непрекъснато с едната ръка, с другата наливаме прясното мляко в бульона.

Поставяме отново на котлона, за да заври всичко това заедно.

През това време в малък съд разтопяваме маслото.

Когато то започне да се запържва, изсипваме малко червен пипер и разбъркваме.

Запържваме и разбъркваме за съвсем кратко, след което изливаме сместта във вече заврелия бульон. Изливаме черпак от чорбата в съда, в който сме пържили маслото, за да оберем остатъка по дъното и стените и изливаме обратно в супата.

Разбъркваме и оставяме да закъкри съвсем леко, след което отстраняваме от огъня.

За гарнитура можем да си приготвим малко зеленчуци на грил тигана.

Една-две пиперки режем на ленти, до тях на дъската нарязваме един средноголям домат на полукръгчета и ги осоляваме. В грил тигана запържваме зеленчуците с няколко резена лимон помежду им.

Препичаме си две филийки хляб и си белим едно варено яйце и гарнитурката за шкембе чорбата е готова.

По закон - сервираме с предварително изкиснат в оцет чесън (моят се е киснал почти година) и сушени и стрити люти чушки - тъй наречената подправка чили. Гарнираме за красота с една умряла от студ потна биричка - ей-така, колкото да ни оригне.

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/