Archives for July 2017

9 July, 2017 - 2 comments

За пушещите, пиещите и щастливите грешници (2)

След като се пулих и разсъждавах над тази тема в материала, който бях написал преди около година (през 2016-а), време е да се отчета с размисли по същите въпроси, но от гледна точка на настоящето.

В момента определено приоритетни са ми следните занимания (равностойни по важност):

  • писане (на неща като това тук)
  • композиране на музика и записването й
  • публикуването на вкусни рецепти и фотографирането на процеса по приготвянето им
  • кибиченето на терасата, тъй като е лято

Не знам за вас, но определено не съм от хората, които се кефят на следната схема: алармата звъни, изхвърчам като пружина от леглото, мия си зъбите, обличам се и по най-бързия начин хуквам към офиса с кафе в ръка и ореол от винени мушички, който се опитва да ми насмогне на галопирането. Дори и да махнем последното, пак не съм фен.

Предпочитам да стана, да се протегна едно хубаво и да имам някакво време преди да трябва да изляза навън. Него мога да използвам, за да си взема душ, да пия кафе на спокойствие, да се разсъня, спокойно да се приготвя и облека, да си лъсна обувките, да се напарфюмирам, напудря и гримирам (?), да нахраня Чудовище (колективното нарицателно на двете ни котки), дори да свърша нещо на компютъра, ако щете, и чак тогава да изляза. Така избягвам нещо, което може да направи старта на деня на всеки човек доста неприятен и граничещ с кошмарното. А тръгне ли ти накриво... знаете как е.

Става дума за неща от сорта на това как, когато сте още сънени, пристигате на роботното място (тук допуснах печатна грешка, която обаче няма да поправям) и всички шумове – човешка реч, ремонтът на улицата, дивечът, който неотстрелян лети, чурулика или грачи пред офисния прозорец – ви дразнят до степен, в която ви се иска да стреляте по всичко живо. Тук искам да вметна, че ако птиците пред прозореца ви започнат да грухтят, значи е време да смените дилъра. Но това е друга тема.

И ако всички ви дразнят сутрин, то познайте какво – хората и другите земни създания, нито са ви виновни, нито са ви длъжни. Не че голяма част от тях също не се чувстват като вас, но винаги има един немалък процент ранобудковци, които направо дразнят с енергията и доброто си настроение в часовете когато за вас е все още „посред нощ“. Ако, обаче, сте си направили сутрешния ритуал по събуждане и аклиматизация с настъпващия ден, всичко това, или няма да ви пречи, или даже ще ви зарадва, защото и вие вече ще сте задействали локомотива си на нормални обороти и ще сте в настроение.

 

Лирично отклонение относно звука на човешка реч рано сутрин

На колегите си няма как да се сърдим, но у дома винаги можем да предупредим близките си, че не е добра идея да ни закачат преди да сме си изпили кафето (в моя случай – водата), за да не започваме деня с убийство. Особено нежелателно е обсъждането на важни въпроси или такива, които изискват от нас даването на отговор, по-дълъг от кратък грухтящ и зареден с враждебност нечленоразделен звук. Изобщо, всякакъв вид диалози са забранени в името на мира и разбирателството. Като се замисля –монолозите също. А бе, тихо там, бе!

Не знам дали и вие сте така, но това, което със сигурност знам, е че сектата ни никак не е малка. Става дума за онази част от нас, които много мразят някой да им жужи на главата докато още се разсънват. Аз даже мразя изобщо да се навъртат разни хора около мен през първия половин час от сутринта ми.

- Добро утро!                      

- Че кое му е доброто!?!

- Ще искаш ли в четвъртък да отидем на гости на нашите, за да...

- Ч-ш-ш-т! Тихо!!!

- Искам да поговорим за...

- Не може!!!

- Ще ми подадеш ли...

- Не!!!

- Обичам те!

- Ъ-хъ...

- Защо винаги се държиш като...

...и гръмна гръм!

 

Нани-нани

За да си осъществите описания малко по-горе сутрешен ритуал по събуждане, обаче, се предполага и че трябва да станете по-рано. Допускам, че онези които изхвърчат набързо към офиса, нямат такова време, съответно стават в последния момент. Най-вероятно не са се и наспали като хората.

Ключът към ранното ставане не е да станеш рано. Много хора, обаче, вярват в тази 'истина‘ като дете в дядо Мраз. И всеки ден се провалят, но продължават да опитват – корави кратуни имат, явно. Ключът към ранното ставане, искате или не, е ранното лягане.

Истината е жестока, но ако не сте си оставили едни поне 7 часа за сън, забравете за ранното ставане. Дори и да станете, ще се чувствате като развалина през целия ден. Ще бъдете вкиснати. Всичко и всички ще ви дразнят. Ако ходите на работа, може и да направите някои грешки. Те могат и да бъдат забелязани. Тогава и вашата неадекватност ще бъде забелязана. Ако тя е системна, може и трудовата ви заетост да отиде на системи.

В така наречената част първа на настоящия мат‘рял споменах вредните навици като пиенето на биричка, която толкова ни се услажда, както и пушенето, които заедно образуват една много приятна и безкрайна верига от замотаване с часове във времето, в което вече се предполага, че е разумно да сме си легнали.

Може би споменах, че съм от типа хора, които доста се активизират по тъмните часове на денонощието. Когато бях по-стар (и моят случай е странен) си мислех, че будността ми по нощите се дължи на бирата. След неволен и нежелан, но задължителен  експеримент, по време на който за над половин година пиех само газирани безалкохолни напитки, установих, че това не е така. Минеше ли полунощ, изобщо не ми се лягаше. За да не изпадам в обяснителен режим, тук можем да заключим, че преди един часа през нощта не съществуват почти почти никакви шансове да си легна.

 

Ало, д-р Радева?

Как, обаче, съм си облекчил сутрешните мъки и как се чувствам добре, дори в случаите, в които си лягам толкова късно? На първо място – пия повече вода от преди.

Всъщност, излъгах и то мъжката – преди изобщо не пиех вода! И да ви кажа, не знам как съм останал жив толкова дълго.

Та, създадох си този навик – първо я пиех с лимон, за да ми е по-вкусна, после свикнах и без тази добавка (даже в момента вкусът на водата с лимон ми е неприятен). За онези от вас, които също като версията на моята личност преди няколко години, си мислят, че щом пият достатъчно кола, бира, натурален сок или други подобни напитки, то организмът им си набавя достатъчно вода – нека ви светна, че тялото ни не приема за вода нищо друго освен... именно чистата и бистра водица. Да, и в другите напитки, които изброихме по-горе, има вода, но направете си проучване и ще видите, че доста от тях, всъщност, ви дехидратират. Ако разчитате на тях, за да хидратирате организма си, представете си, че със или без (особено със) употребата им приличате на онова, на което приличаше вампирът Виктор от „Подземен свят“ малко преди героинята на Кейт Бекинсейл да му влее кръв във вените, за да го събуди от вековен сън – накратко, тялото ви е като хартиен чувал, пълен с прах, който е мумифициран на повърхността колкото да не се разпадне при първия повей на вятъра. То, горе-долу така се и чувстваме, когато не сме пили вода с дни.

От сутрешното кафе отпивам едва няколко глътки, правя си го много слабо и в него преобладава по-скоро прясното мляко. Просто ми харесва ароматът му при събуждане, а иначе изпивам между литър или два вода през това време.

Пия сходно количество и преди лягане. Ако обичате да си сръбвате бира, ракия, уиски или друг алкохол вечер, дори най-опитните квартални пияндета с вековен стаж ще ви кажат, че влиянието на алкохола върху състоянието ви на следващия ден е много по-поносимо ако сте консумирали питието си с доста вода. Тук е място ехидно и без грам съчуствие да кажем едно наздраве на онези, които обичат да пият ром с кола, например. Крайно силно и сладко питие, което разреждаме с... още по-сладко безалкохолно. Бързам да сменя темата, че от тая комбинация усещам как техния махмурлук взема да се лепи и по мен от разстояние. Бррр...

Литър-два вода вечер, литър-два сутрин. Хубаво е и да изпиете още една такава доза вода и през деня. Може би е добре, обаче, да не го правите по време на хранене, защото така си затруднявате и забавяте храносмилането, а усвояването на водата и храната по едно и също време може хич да не ви се отрази освежаващо, даже напротив.

С две думи, аз лично се чувствам много добре с промяната на само една такава малка подробност. Ако, обаче, не ми вярвате, ето ви и съвета на един много по-известен и опитен (в наливането с бира) от мен човек. Става дума за рок музикант, който често ходи на турнета и с това си изкарва прехраната. В случая, единият от неговите съвети звучи ето така: „Когато сте на турне, най-вероятно до края на вечерта ще сте изпили доста бира. Ето защо е добре преди лягане да пиете и много вода!

 

Без едно мога, ама само с едно – не мога

Друго нещо, което ми създаваше доста мъки при събуждането е фактът, че колкото и да обичам бира, трудно ми се получава да изпия само 2 кенчета, да речем. От малък съм свикнал постоянно да има нещо газирано покрай мен и от там ми се е появил и навика да удрям големи гълтоци. Е, вече не съм толкова малък, та безалкохолното съм заменил с бира (а и нека не се лъжем - една кока кола е в пъти по-вредна от коя да е бира). От друга страна, глътката ми си е с все същия аршин.

Затова най-често си взимам по-слаба бира – да живеят радлерите. Знам, че тук някои заклети алкохолици ще ми се смеят доста, може и аматьор или пенсия да ме нарекат, но пък аз по този начин се чувствам доста по-добре и здравословно ще преглътна подобни нарицателни. Процентно, като съдържание на алкохол една нормална бира се равнява на два и половина или три нормални радлера. Ако пиете по-силна бира, даже и на повече. При мен е важно, че количеството в една бутилка си е същото – 500 ml. Казано на прост език – за една вечер изпивам същото количество бира, но си лягам с много по-малко промилчета в кръвта. На езика на пияниците – с повече кръв в алкохола. Да, да – знам, че е недопустимо и д-р Радева ще ми се кара, но ще поема този риск...

От там – и ставането е по-лесно, както и тонусът сутрин - за разлика от друг път преди години –си е на лице.

И ето как един порок просто може да бъде разумно прилаган, за да можете хем да си угодите, хем да се чувствате добре. А не, както ще ви посъветват повечето тъй наречени експерти – да се мъчите да изкорените всичко, което ви носи наслада. Е, разбира се, ако вашето срдство за разтуха е да си боцкате хероин, ситуацията е „стоп или сбогом“ – по средата няма как.

Иначе, прекаляването с бира съм си запазил за като евентуална опция за случаите, в които се събираме с гости или излизаме навън през почивните дни, за да може ако ни се е отпуснала душата неволно, да имам време за сън и възстановяване на другия ден.

 

Здраве, бира и красота

Ето и една полезна практика за случаите, в които не ви се спи вечер. Помните ли яката мацка от „Вълкът от Уолстрийт“? Да, същата. Нейният ритуал за отпускане преди сън включва две прости съставки – ледено студена бира, която тя изпива докато си взима горещ душ. Като си го представим, започваме да я харесваме още повече:

 

Време и пари

Наскоро бях споменал фразата „парите са време“. Това е принцип, с който също печеля доста от вечерта и съответно мога да си легна час-два по-рано.

Колкото и да обичам да готвя, вече не го правя всяка вечер. Защото пазаруването, подготовката и приготвянето на едно ястие ми отнемат между 2 и 4 часа време. Най-често това означава, че цялата вечер ми заминава. Ако искам да свърша нещо полезно (като да напиша тази дълбокомислена статия, да речем) трябва, или да го оставя за друг ден, или да си открадна от съня.

Но, тъй като с пари наистина можем да си купим време, много често вкъщи предпочитаме просто да си поръчаме вечеря или да излезем да хапнем в някой ресторант. По този начин можем да си спечелим поне два часа на вечер, които да използваме за себе си. Платили сме на готвачите от заведението, за да си купим повече време. За вас не знам, но на мен лично си ми звучи доста справедливо и изгодно. Забелязал съм, че на доста хора да си поръчат храна им звучи като лукс, който не могат да си позволят. Тези хора явно рядко си пазаруват и още по-рядко си готвят. Остава въпросът какво, по дяволите, ядат... Една сметка в магазина рядко ми излиза по-евтино от порция пържолис гарнитура и две Загорки в ресторанта. Но, който има време за губене, нека готви и мие чинии всяка вечер, лошо няма.

Та, това са моите най-пресни навици за контролирано отдаване на пороците. Да сме живи и здрави да обсъдим въпроса пак след, да кажем, още една половин-една година време, за да видим какво ново е изскочило под слънцето. И се надявам да го обсъдим именно тук, а не в сбирка на анонимните алкохолици, но пък... каквото сабя покаже.

Ще ми е интересно да споделите каква е вашата рутина на ставане и преди лягане. Имате ли определени навици за качествено събуждане или всяка сутрин е каквото дойде според онова, което ви се е случило предната вечер? Бързате ли за работа? Какво ви дразни преди още да сте се разсънили и как елиминирате подобни проблеми? Навреме ли успявате да си легнете и наспивате ли се достатъчно? А, между другото, да ми препоръчате някоя нова марка бира? J Най ще се изкефя ако, след прочитането на настоящото, споеделите мнението си в полето за коментар по-долу. Но, като го правите, не забравяйте най-важното: „Нека... да... са... о... оф... оважаааме, ррръйш ли! Нъ.. н‘... Ззз‘здрае, колегааа!“

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

16 July, 2017 - 6 comments

Бунак бъди – от вкъщи работи

Много хора си мечтаят да си бачкат от дома, а фантазиите им вклюват дъги, еднорози и рози — изобщо, пълна идилия. Някои от тях, обаче, никога не са практикували такъв тип работа и съответно не си дават сметка за нещата, които могат да се появят като пречка за пълноценния им начин на живот.

В настоящия материал няма да засягаме темата за това КАК да печелим пари от вкъщи и други въпроси, свързани с бизнес частта на този тип заетост. По-скоро ще обърнем внимание на така наречения лайфстайл на фрийленсъра (сигурен съм, че баба, лека й пръст, изобщо не би разбрала този израз) и как можем да използваме времето си оптимално, както и от какво да се пазим.

Сещам се за два вида работа от вкъщи. При единия, вие просто приемате поръчки с определен срок и сами разпределяте времето си. При втория вид сте принудени да се съобразявате с работното време на хората в офиса - ако случаят е такъв, че работите към определена фирма.

Един от общите и за двата типа дистанционна ангажираност проблеми е фактът, че рядко ви пускат на чист въздух. Липсва ви честият контакт с други хора (като изключим семейството и близките). Казано иначе, като прекарваме дни и седмици, затворени вкъщи, леко започваме да се обуначваме. Рискуваме да станем прекалено себични в мислите си, другите започват да ни дразнят, а когато ни се наложи да излезем из града, се чувстваме леко дискомфортно и ставаме раздразнителни от хората в градския транспорт, от колите по улицата, от динамичната обстановка като цяло. Ако околните бъдат принудени с пистолет в главата да признаят какво мислят за вас в този момент, не е никак изключено да ви кажат, че сте станал един много негативен човек, който има проблем с комуникацията и изобщо не слуша кой какво му говори. И да слуша — все го обръща на своята. Със сигурност не е хубаво да ставаме такива, защото вредим най-вече на себе си.

За щастие, много хора са имали този проблем и по темата са изписани тонове статии, от които можем да почерпим опит. А добрата новина е, че проблемът е много лесен за елиминиране. Решенията са нито гениални, нито нещо за което се изисква много — в случая става дума за въпрос на навици.

Съвременните технологии ни позволяват да работим почти от всяка точка на света. Има фрийленсъри, които буквално не се спират да хойкат наляво-надясно. Други пък си правят чести екскурзии, я на планина, я на море.

Също е важно да си изградим и навика да излизаме честичко навън. Моя любима практика през периодите, в които #шибачкам от дома, е да отида да обядвам на място, което познавам и да си побъбря със собственика или персонала. Мога да си взема и лаптопа и след като се нахраня, да остана в заведението и да си поработя от там следобяда. Като реша да си почина, винаги има с кого да си кажа две приказки или друг, с когото да изпушим по цигара. Но и да не познаваме никого, самата обстановка и фактът, че сме заобиколени от други хора действат ободрително, макар и на пръв поглед това да ви се стори маловажно.

Ако си работим от вкъщи, повечето ни приятели, които ходят на работа през деня, няма да са на разположение, но пък винаги можем да се видим с тях на вечеря или за по бира с цаца след работа, да речем. А и повечето от нас имат поне един приятел, който #шиучи или #шибачка на смени и ще има свободни дни и през работната седмица.

Лошото на седенето вкъщи е, че рискуваме да се срастнем със стола и да не ни се ходи никъде по-далеч от кварталния магазин. А това е жалко, защото подобен тип свобода на времето е рядък дар, на който се радват едва малцина, а накрая се оказва, че макар и да можем, ние никъде не излизаме.

 

Дисциплина ли?

Тя е двустранна. Сигурен съм, че много от хората си представят, че като работиш от вкъщи можеш да си правиш каквото и когато си поискаш. Всъщност, това изобщо не е така. Даже се налага да си по-самодисциплиниран от останалите хора. Другите си имат шеф, работно време, правила, има и кой да им смята заплатата и кой да планира финансовата част на нещата, има кой да води преговорите, да осъществява продажби и да осигурява поръчки… В нашия случай, ако искаме да си “действаме” от дома, тези неща трябва сами да си ги налагаме и сами да си ги правим. А да контролираш себе си е едно от най-трудните умения на нашата планета. Губил съм клиенти, закъснявал съм със срокове и какво ли още не.

Разбира се, хубавата част е, че сутрин ако не ти се става точно в (колкото ви е часът за ставане), винаги можеш да си полежиш още половин час, за да се разсъниш и за 15 минути вече да си пуснал компютъра си и да си работиш. Можеш даже цял ден да си по пижама. Ако пък си нощна птица и имаш задокеански клиенти - супер, защото когато те се будят, при нас е, да кажем, 18:00. В сайтовете за фрийленсъри често изскачат и спешни поръчки, които трябва да се направят за два-три часа и обикновено, ако тогава спим, ги изтърваме. Самият аз вече не съм фен и предпочитам поръчки с по-дълъг срок във времето, за да мога сам да си избирам какъв да ми е режима. Както и, ако е възможно, нощем да си се наспивам.

Другата страна на дисциплината не е свързана с това кога ставаш, лягаш и така нататъка, а с това да се разсейваш от работата. Онова, за което говорехме по-горе. Да си създадеш навика да излизаш, да се виждаш с хора, да пътуваш.

Особено при онзи тип фрийленсъри, които не спазват работното време на някоя фирма, за която трябва да са налични през деня, съществува рискът от това, от което ще чуете много хора да се оплакват. А именно — фактът, че като седнеш да работиш, може така да се захласнеш, че дори да си започнал в 8 сутринта, да се окаже, че вече е 21:30, а ти още чоплиш нещо на лаптопа и нито си си напазарувал за вечеря, нито си сготвил, вкъщи е кочина, от абажура виси чорап, а котката те мрази, защото от три часа те чака да я нахраниш. Да не говорим пък за жена ти, която се прибира и вижда един брадясал работохолик, затънал в мизерия, който на всеки неин въпрос отговаря с “Чакай малко! Ей-сега, чакай!

Много е важно да се научим да се откъсваме от работата си, за да можем да сме свежи и да не прегреем. Това ще се отрази и по-добре на самата работа. Ако мислим за едно нещо постоянно, резултатите обикновено стават все по-незадоволителни, а ние не спираме да се чудим как така уж даваме все повече и повече, а пък нещо не ни се получава. На това по широкия свят май му викаха ‘прегаряне’, бърнаут или, казано по нашему - да ти се протрият цървулите.

Затова можем да правим онова, което правят и всички останали — да ходим на фитнес, плуване, да излизаме, да се разхождаме, да почиваме. Просто при нас ще е още по-хубаво, защото винаги можем да изберем кога да го направим. Не сме принудени да си вземем отпуска, когато има национален празник и да пътуваме в безкрайни задръствания и то по времето, когато всички хотели са пълни, а където и да идем, си е пълна лудница и накрая да се върнем още по-изморени, отколкото сме били преди почивката и да ни се иска да си вземем още отпуск, за да си починем от уж истинския такъв.

 

Недоверие

Нека си го признаем — по нашите ширини (а и не само) манталитетът е такъв, че и перфектно да си вършите работата от дома, особено ако сте вързани с работното време на определена компания, ако на някой му хрумне да ви потърси за нещо, което е изскочило спешно, винаги ще има едно чудене от типа “Абе тоя к’во прави сега, спи ли, яде ли, защо не е готово вече?!” Дали са ви задачата, ама докато не видят резултата, според тях вие се моткате и от страх започват да ви досаждат по сто пъти на ден.

Накрая, ако сложите едно СеРеСе в техния офис, може и да чуете неща от сорта на “Нямах това предвид! Не ме е разбрал. Кво прави тоз лигльо по цял ден, бе? Зак’во му плащаме!?” А пък в случая, да кажем, в указанието са ви поръчали да направите дизайн на плакат, който вие изработвате във Phtoshop, ама на компетентното лице отсреща му е излязла пяна на устата, тъй като е искал завбъдеще да може да си коригира текста по плаката с Word, а пък вашият файл с Word не ще да се отваря… Давам доста груб пример, разбира се (ама ви уверявам, че е реален).

И така, докато не се стигне до извода: “Абе, брато, предпочитам работниците да са ми пред очите. Да ги гледам к’во правят, че иначе само се скатават и изобщо не ме разбира какви задачи му давам. Ето - изобщо нямах това предвид! Като го наглеждам докато още работи, ще мога да го вкарвам в пътя… уволняваме го и ще си търсим човек за офиса! ” Ама това, че вие не можете да обяснявате добре, не ви е и хрумвало, нали? Или пък смятате, че фактът, че нямате време да отговаряте на въпроси и го правите набързо, без да ви интересува дали са ви разбрали, не е ваш проблем… ами хайде, отворете .psd-то с Word. Файлът, който ви изпратихме работи перфектно, тествахме го двайсет пъти, проблемът трябва да е при вас. Опитвайте докато не стане.

Та… ако за вас е неизбежно някой "да ви е пред очите", ще издам една тайна: тия, които пък са ви пред очите, са големи нинджи, трябва да ви кажа. Опасни са и трябва да внимавате с тях. Те много добре знаят накъде ви гледат очите във всеки един момент. Факири са в това умение.

А за добро или зло, или защото не сте паяк, вие имате само две очи. И, което е още по-тъпо — уж са две, ама все не ви се получава да гледате в две различни посоки с тях.

Срещал съм десетки хора, които са си направо професионални нинджи. Или, професионални скатавки. И аз през последните години доста вдигнах левъла в изкуството да гледам кой къде и кога ми зяпа в монитора. Вече съм на нивото, в което ако някой ще ме гледа какво работя в момента, веднага отварям я мейла си, я нещо друго. Просто ме изнервя някой да ми следи процеса на работа преди той да е готов за първоначално показване. (за което стана дума в тази статия)

Има много, на които това да ви следят накъде гледате, им е доста по-важна работа от онова, за което уж сте ги наели. Не ми ли вярвате? Я питайте служителите си дали биха имали нещо против ако си вземете три седмици отпуск другия месец. Леле! Още не сте се доизказали и всички радостно ви изстрелват с катапулт да ходите на майната си да си почивате и ви окуражават с подмятания как много работите и че от всички, вие най-много заслужавате да си починете. И то — колкот’ се може по-дълго. Ако може и една година да си вземете, най ще ви обичат.

Казвайки последното, се сещам, че всъщност има една фирма, която на всеки 7 години си взима по една година ваканция с цел творческо презареждане. Повече за това колко позитивно (според тях) се отразява на техния бизнес тази почивка можете да разберете от основателя на фирмата Щефан Загмайстер в този епизод на TEDtalk. За да го разберете, ще ви трябва майсторско умение в разшифроването на английска реч със засилен арийски акцент 😀

 

Стая или офис

Напоследък, има все повече специалисти, работещи вкъщи, които осъзнават проблема с това, че работата ограничава общуването им с хора и по собствено желание предпочитат да си наемат офис или пък да плащат наем, за да ползват свободно бюро и интернет в офиса на някоя фирма, с която нямат никаква ангажираност или сходство на дейността. Просто, за да са сред хора и да имат разнообразие на средата. Което не е малък сигнал за значимостта на проблема със заседяването у дома.

Ако имаме тази възможност, винаги е хубаво стаята, в която се трудите, да е различна от стаята, в която се храните, спите или четете книга, например. Не всеки, обаче, притежава собствен замък. Но е добре да разполагаме поне с две стаи, защото ако правим всичко в едно единствено помещение, ще ни е много по-трудно да се откъснем от работата (и психически и физически), а това, както уточнихме, хич не е маловажно.

 

Учене

И без него няма да мине, а когато не сме в подходящата среда, е много вероятно да изтървем накъде се търкаля колелото. Ако човек не чете и не следи как се развиват нещата в неговия бранш, губи много. Вече всеки ден излиза нещо ново и е почти невъзможно да бъдем в крак. Но това не пречи да се опитваме. Хубаво е човек да си инсталира някое от многото приложения за селектиран фийд, което вече не е никак трудно. От там насетне новата информация сама ви намира.

За мен като дизайнер, фаворит се явява приложението на Muzli за Chrome. Освен препоръчаното съдържание, смесено от различни, заложени по дифолт от приложението, източници, можете сами да избирате своите любими извори на съдържание, както и това дали то да ви се показва смесено или само от един уебсайт. Можете да селектирате показването на фийда по най-актуални/горещи теми или по най-нови. Много е удобна и функцията, която ви предлага Muzli - да стане начална страница на браузъра ви, при което отварянето на нов таб изглежда така:

Можете да използвате и Feedly App.

За новите тенденции в уеб дизайна и свързани теми следя безплатните електронни книги на UXPin — библиотеката е богата и се обновява редовно, а хората, които пишат съдържанието са експерти от водещи компании, които са, така да се каже, на гребена на вълната в онова, с което се занимават. Правят задълбочени анализи, обясняват много достъпно и дават много визуални примери. Четенето на тези книги е не само полезно, но и адски забавно и вълнуващо. Тук ще ви трябва само добро ниво на английски без елементът на немския акцент от по-горе.

Много полезни и интересни статии по всякакви теми и проблеми, свързани с професията на дизайнера, програмиста и даже хората, работещи на свободна практика, се публикуват редовно и на сайта на 99u.com

Абонирал съм се и за нюзлетъра на LinkedIn и този на Behance, където също редовно се публикува доста полезно съдържание с практични съвети.

 

И все пак един финансов казус

За въпросния епизод на TEDtalk, който споменахме по-горе, съм виждал доста коментари относно онова, че лекторът не споменава как се справя с финансовата част на въпроса, защото все пак една година без приходи не е малко, а толкова дълга почивка няма как да мине без средства, ако ще и да не излезем от вкъщи.

В този ред на мисли (любим израз на един доста мургав човек, който обаче не е циганин, нищо че се държи като такъв и не разбира значението на такива фрази…), всички 'успели хора' ще ви кажат, че е задължително да заделяте част от дохода си настрана.

За фрийленсърите това сякаш е даже повече от задължително, защото често има периоди от годината, в които по правило няма много поръчки и уж го знаем, ама като дойде това време и се чудим “Ох, какво стана сега? Какво да правя?”. Полезно е и ако сте на пълно работно време и ще сменяте фирмата. Някои си намират нова работа още преди да са напуснали старата. Което, разбира се, си е най-хитрата тактика. Други, обаче, искат да си вземат малко почивка. Ако не предвиждате да се хванете на първата оферта, за която ви одобрят, а да си изберете каквото на вас ви допада, ще трябва да сте подсигурени за един дву- или тримесечен период, в който да нямате финансови проблеми. Ако нямате заделени пари, за жалост, ще ви се наложи да взимате спешни мерки и решения, които със сигурност няма да ви се отразят положително — нито на настроението, нито на кондицията, нито пък на професионалните ви умения. Най-жалко е да видиш дизайнер, когото обстоятелствата са принудили да продава пица на парче. Ама, в крайна сметка, кой му е виновен?!

 

Бира (и други наркОтици)

Изкушаващо си е да цапнеш една-две бирички докато обядваш, а и нали си си вкъщи, никой не те вижда. Дотук — супер! Само че още по-изкусително е да продължиш и след втората, а тогава вече може, я да ти се доспи, я да те домързи.

Предпочитам да се въздържам от подобни практики, най-малкото защото ставам по-муден в работата си, а и мързелът си казва тежката дума. Доста по-приятно е да си налееш една бирича чак след като си отметнал важните за деня неща — по-лесно е когато го приемем като награда, която си даваме за положените усилия. Е, ако в 13:00 вече си приключил с бачкането за деня — твоя воля. Но тогава пък сигурно ще искаш да използваш останалата част от времето за нещо друго. Всеки сам си преценя, но ако ви се услажда пийването, това също е нещо, което изисква самодисциплина ако работиш от дома.

Ама къде се излагам и аз с тия бири. Има говеда, като моят добър приятел Стоян Николов — Торлака, които хич не се занимават с бира. Ракийчица от сабале. Даже, ако не пиеше ракия, може би нямаше да пише толкова хубаво и сладкодумно! Ама аз съм, все пак, човек 50–60 кила. А тук ви говоря за северозападен добитък, дето е расъл и пасъл по монтанския край и може много да носи — а то такива животни като тамошните, другаде няма. То и Господ… извинете, Lemmy пиеше като за трима… Въпрос на организъм, важното е всеки да си познава неговия и да не се мъчи да приглася на нечие друго темпо и навици. Иначе, то е ясно. Или, както е казал последният гореспоменат — всички ще умрем от смърт. Другото е бял кахър, дет се вика.

И не на последно място - освен към бирата, доста хора се пристрастяват и към компютърните игри. Ако питате някои фрийленсъри, доста от тях (ако си признаят, де) ще ви кажат, че заради някоя зарибяваща игрица, все им се е налагало да вършат работата си в последния момент. И аз съм бил един от тях. Ама не го бих много. И после съжалявах.

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

27 July, 2017 - No Comments!

Люта гозба за хладни вечери


Понякога лятно време се случва навън да захладнее трайно (нещо, което обожавам), а тогава ни се отваря апетит и за някои неща, които се водят уж типични за късната есен и зимата

В предишната рецепта сготвихме свински пържоли, но част от свинския бут заделихме заедно с горещата марината да изстине и после да се доовкуси за едно денонощие в хладилника. Ето какво можем да направим с него. Ще ни трябват следните продукти:

  • Един голям домат
  • Буркан кълцано кисело зеле
  • Две люти чушлета
  • Две глави червен лук
  • Половин лимон
  • Две червени пиперки
  • 6-7 скилидки чесън
  • Свинско месо, което мариновахме по следния начин
  • Около 200 гр. краве масло
  • Зехтин
  • Подправки: сол, черен пипер, червен пипер, мащерка, шафран (по желание) и каквито още подправки ни се струват подходящи
  • 4-5 маслини
  • Бира и вино за овкусяване

Приготвяме си едно глинено гърне, след което единствената ни работа е да си направим едни заготовки и кажи-речи сме готови, тъй като тази гозба е от типа "кълцай и хвърляй в казана". Та, приготвяме си следните неща:

  • Вадим месото от тенджерата с марината и го нарязваме на някакви си там кубчета или друга геометрична форма. Предвид формата на вече покойния паметник пред НДК, надали някой би имал особени претенции точно пък към нашето рязане. За удобство, можем преди тази процедура леко да загреем тенджерата, за да се разтопи мазнината и да не ни се хлъзга месото в ръцете;
  • На друга дъска режем червения лук на шайби и го оставяме да поеме малко... всъщност, доста - черен пипер и сол;
  • На трета дъска си режем двете пиперки и доматите, ръсим сол и пипер като помежду им нареждаме резенчета от лимона.

На дъното на глиненото гърне разстиламе слой зехтин и сме готови да редим продуктите за нашата люта гозба за хладни вечери в какъвто си ред пожелаем. Аз обичам, преди да сложа месото, първо да подложа малко лук и кисело зеле, след което слагам по малко от всичко и повтарям докато не се изчерпат продуктите.

Когато гърнето се запълни, поливаме всичко с още малко зехтин, малко бира и малко вино (червено, бяло - каквото имате). Доливаме и един-два черпака от течността за мариноване, в която сме киснали свинското.

Отгоре ръсим няколко наситнени скилидки чесън, както и нарязаната на ситно люта чушка. На стратегически места или просто симетрично за красота и добро разпределение, нареждаме и резенчета краве масло между най-горните зеленчуци, посипваме няколко маслини за цвят и вместо черешка (понеже това не е торта) - другата люта чушка я срязваме надлъжно през средата и я забучваме да стърчи като сутрешна ерекция точно в центъра на цялата гозба.

Поръсваме с подправките, затваряме гърнето с капака му и поставяме в студена фурна (за да не се спука съда). Пускаме да се пече на около 150 градуса за поне час и половина. След първия час можем да нагледаме какво е положението с течностите в гърненцето - принципно, проблеми не се очакват, но все пак не е излишно да се подсигурим. Докато гозбата се обработва термично, можем с облекчение да се оттеглим в покоите си и да изпием 2-3 бири.

Самото ястие също върви с бира, разбира се, но аз горещо препоръчвам да се консумира, акомпанирано от тежко червено винце - комбинацията е безкрайно искариотска!

За по-крайните екстремисти и хората със здрав стомах, мога да подскажа каква гарнитура си правя аз към настоящата рецепта. Леко е аграрна, но прави нещата още по-вкусни. А именно: хрупам едно, две, три пукани люти чушлета (според силата им), беля си допълнителни две-три скилидки чесън - също за хрупане, задължително си препичам някоя друга филийка хлебец и - не на последно място - заради киселото зеле си приготвям малко майонеза под ръка, с която овкусявам ястието в чинията и разбърквам добре. Може би тук е удачно място да се сложи надпис "Не правете това вкъщи!", но именно вкъщи е най-добре, понеже тоалетната, банята и чистото бельо са ни под ръка. 😀 Ако още сте на борда - да ви е сладко!

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

20 July, 2017 - No Comments!

Пържоли с кисело зеле и шоколад

С едно парче свинско месо успях да направя цял триптих от ястия, а ето и първото от тях - вкусни свински пържолки с кисело зеле и черен шоколад

Това, което предстои, от една страна си е живо разхищение, но пък от друга - послужи за основа на три неща, които сготвих в хронологичен ред, започвайки от настоящото. Ето и продуктите:

  • Парче свинско месо (например - бут) - около килограм или повече
  • Дафинов лист, черен пипер, сол
  • Пушен червен пипер, лют червен пипер
  • Сушени люти чушки, изкиснати в зехтин
  • 5-6 скилидки чесън
  • Зехтин
  • Майонеза
  • Хрян
  • Заквасена сметана
  • Черен шоколад на Lindt (70% или повече)
  • Кисело зеле на листа
  • Червени пиперки (2-3 броя)
  • Червен лук (1-2 глави)
  • Шафран, риган и девисил
  • Краве масло
  • Кашкавал
  • Домати (за гарнитура)
  • Бира

В една голяма тенджура (както казват някои баби по родния край) наливаме малко вода, поставяме цялото парче месо и го ръсим със сол, черн пипер, лют и пушен червен пипер, а отгоре поставяме 2-3 дафинови листа. Доливаме с малко бира и ако е нужно - още вода, та да покрие месото и слагаме така оформилата се до момента свинщина да заври на котлона.

Нарязваме си малко чесън и го ръсим със стритите люти чушки, киснати в зехтин. Оставяме тази смес да преседи малко и добавяме към вече заврялото месо заедно с около 2 супени лъжици зехтин. Варим поне 20 минути.

Когато месото е вряло достатъчно, сваляме от огъня и изваждаме парчето свинско върху дъска, покрита с кухненска хартия (за да не цапаме прекалено много). От него аз нарязах 6... да ги наречем филии (потенциални пържоли), тъй като те са предостатъчни за нашите две гърла у дома, а останалото месо върнах обратно в тъй наречената тенджура и оставих да изстине. После прибрах под похлупак в хладилника, за да се доовкуси за ястието, което приготвих на следващия ден.

На дървената дъска (ако е омекнала, пускаме й порнографични филми с участието на други дъски, за да се втвърди) постиламе няколко листа кисело зеле с идеята, че отгоре им ще сложим филийка от свинското месо, а после ще го загърнем с тях. Тъй като моите бяха средно големи, именно затова използвах няколко, които после защипах с клечки за зъби (неизползвани). Ако вашите листа са достатъчно големи, предполагам и че по едно на пържола би ви свършило работа.

Върху зелето размазваме смес от заквасена сметана, хрян и майонеза, а отгоре слагаме месото. Мажем го със същата смес и от горната страна, а за капак поставяме парченце от черния шоколад и после загръщаме.

В случая използвах натурален черен шоколад от 70%. При предстоящото печене, самото парченце, понеже черният шоколад е по-твърд от обикновения, не се разтапя изцяло. На мен това ми изнася, тъй като ако реша, че шоколадът ми идва в повече, мога лесно да премахна неразтопената част от него настрана и пак да ми е вкусно. Ако 70% ви идва прекалено сладко, можете да използвате по-силните варианти на същия шоколад - тези от 80% или 99%. При опитване на последния, обаче, повечето хора повръщат - тъй че умната. 😀

Като сме готови с повиването на месото, забождаме листата с клечките за зъби и подреждаме в намазана със зехтин тавичка. Режем си червения лук на шайбички и си приготвяме нарязаните червени пиперки, които сме омачкали с още някоя друга наситнена скилидка чесън. Върху всяко парче месо, увито в кисело зеле, поставяме по резен краве масло.

Ръсим всичко това с подправките, които виждате на тази снимка (без котешката храна и кафето):

Резултатът трябва да изглежда горе-долу така:

Запечатваме тавата с фолио за печене, в което можем да пробием няколко дупки с вилица. Слагаме суровото ястие в предварително загрята на около 180 градуса фурна. Като се позапече добре...

...вадим тавата навън, махаме фолиото и поръсваме всичко с настърган кашкавал, след което връщаме във фурната, за да го разтопим.

Режем няколко пресни домата за гарнитура и ги посипваме с малко сол като не забравяме и да си сипем нещо алкохолно за пийване. Ето и няколко натюрморта от резултата. Добър апетит!

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме една бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

13 July, 2017 - No Comments!

Прасе на канапе (бързо мезе)

Нещо съвсем елементарно със свинско месо и зеленчуци. Ако не ви се прекарва цяла вечер пред печката - това е решението. Бързо, лесно и може би евтино

В общи линии, нещата, които ще ви трябват за приготвянето на нещо подобно са следните: част от грух-грух, зеленчуци, каквито имате в хладилника, подправки, каквито ви се намират и... тиган. Но ето какви неща използвах в конкретния случай:

  • Около половин килограм свинско месце
  • Глава стар лук
  • 100-200 гр. гъби
  • 1/2 лимон
  • Пресована паста от фасул "Old El Paso"
  • Един голям домат и малко домати от консерва
  • Heinz барбекю сос
  • Стрити люти чушки, напоени със зехтин
  • Шарен черен пипер
  • Зелени маслини
  • Сол
  • Маруля
  • Пресен девисил (и магданоз по желание)
  • Масло
  • Олио

На кoтлона си загряваме един тиган с малко мазнина, а през това време си режем свинското месо и го ръсим с черен пипер и сол. Когато тиганът загрее, изпращаме месото вътре да се мъчи.

През това време нарязваме лука на шайбички и също го посоляваме и опиперяваме. Може и малко да го размачкаме с ръце, за да поеме по-добре от подправките. Когато месото започне да се запържва, слагаме и самия лук при него в тигана.

Нарязваме гъбите по начин, по който на нас ни харесва и към тях добавяме нарязания на ситно половин лимон. Тук аз не се сдържах и върху тях също поръсих още малко черен пипер. Оставяме да преседят, докато не дойде моментa да ги добавим към вече позапържващите се лук и свинско месо.

Отпиваме глътка бира и се залавяме да накълцаме големия космат и червен... домат. Познайте с какво го овкусяваме? И така, добавяме и него в тигана, заедно с нарязаните на шайби зелени маслини (които аз не рязах, защото използвах готови от консерва). Разбъркваме и ако много сме засилили огъня, малко го намаляваме, за да можем да си поемем дъх, колкото да изпушим една цигара (или на който, каквото там му е кеф).

Взимаме няколко клонки магданоз и пресен девисил и от тях оформяме букет. Отделяме половината от така наречения букет и го завъртаме наобратно така че нейните листенца да са от страната, където са дръжките на другата половина. Режем така оформилия се наръч пресни подправки през средата и налагаме двете части една върху друга. От там насетне, режем ги на ситно или едро - на кой както му е сладко. Поръсваме с подправката от стрити червени люти чушки, престояли в зехтин.

В тигана добавяме 2-3 супени лъжици от пастата от фасул, както и малко барбекю сос Heinz. Разбъркваме. Добавяме пресните подправки с лютата чушка при останалите неща и за компания им изпращаме солидна буца масло. Не разбъркваме, а оставяме да си къкри така известно време, докато маслото само си се разтопи.

В две чинии правим канапе от листа маруля и когато решим, че всичко в тигана е готово, сервираме. Наздраве!

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

1 July, 2017 - No Comments!

Свински ребърца с горещо мариноване

Ребърцата са много вкусно нещо и колкото по-дълго се потрудим над тях, толкова по-вкусни и крехки ще станат. Тук ги обработваме последователно по няколко различни начина докато накрая не ги приземим във фурната, където ги забравяме за около 2 часа време.

За днешното упражнение ще ни трябват следните благини:

  • Около 1 кг. свински ребърца - с кост, разбира се
  • 1-2 глави червен лук
  • Пресен девисил
  • Маслини
  • Мелничка с различни видове пипер - черен, бял, червен
  • Индийско орехче на прах (пък може и сами да си го счукате)
  • Дафинов лист
  • Лют кайенски пипер (или друг лют червен пипер)
  • Риган
  • Черна кипърска сол (може и обикновена сол)
  • Heinz барбекю сос
  • Чесън, отлежал в оцет поне 2-3 месеца (ако нямате - догодина, а сега може и с обикновен чесън)
  • Лимон - 1 брой
  • 250 гр. бира
  • Мед и горчица (по желание)

Приготвяме си ребърцата и загряваме един оребрен тиган без грам мазнина в него, където ги запичаме за по 5 мин. от всяка страна. През това време си пускаме нещо за нстроение, тъй като чакането не е от най-приятните дейности, а се изисква да сме пред тигана:

Приготвяме си и подправките: чесъна, киснат в оцет, дафинов лист, лютия кайенски пипер, индийското орехче, шареният пипер в мелничката и риганът. Когато ребърцата се запечатат, преместваме ги в една тенджера и ги ръсим с всички тези подправки. Слагаме и няколко резенчета лимон, червен лук на полу-шайби и малко маслини. Ако всички ребра не се събират заедно на дъното на тенджерата, редим останалите отгоре и повтаряме процедурата със същите подправки.

Оставяме ги така да престоят около половин-един час. След това ги заливаме с бирата и малко вода. Аз им режа и малко пресен девисил отгоре, защото той много добре попива като добре доловим, но ненатрапчив привкус и аромат.

Цялото това нещо слагаме под капак на котлона, за да заври. Намаляме огъня и го оставяме да къкри около половин час.

Малко преди да е готово, загряваме фурната на 160 градуса и преместваме ребърцата в една тава. Поливаме ги отгоре с бульона от тенджерата - не е проблем вътре да попаднат и малко от зеленчуците и подправките, с които сме мариновали в тенджерата. Обливаме месото обилно с барбекю соса. Можем да сложим допълнително мед и горчица. Аз не го правя, понеже от комбинацията ми излизат много киселини - но ако сте с по-здрав стомах, обещавам, че ще стане още по-вкусно.

Поставяме във фурната и така печем около час и половина-два на около 150 градуса. Задължително сервираме със студена бира и свежа (топла, студена или холова) гарнитура по наш избор.

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

6 July, 2017 - 3 comments

Люта пилешка свинщина на фурна

Тези пилешки гърдички определено стават доста пикантни и люти и затова е задължително да ги съпроводим с една свежа салатка. В случая ги мариновам с мого розмарин, което неволно научих от краткия си престой в един италиански склад, близо до Торино. Рецептата за маринатата ми прошепна една от хлебарките в тоалетната - била видяла как го правели собствениците на склада през годините.
После и те самите ми обясниха, но аз вече знаех.

За целите на настоящата пилешка свинщина ще ни трябва следното:

  • Пилешки гърди - според зависи (колко гърла ще тъпчете)
  • Една мега-люта чушка (ако не е много люта, сложете две - със семките)
  • Червен лук - една средноголяма до към голяма глава
  • Майонеза, горчица и заквасена сметана
  • Зехтин
  • Лимонов сок / лимон
  • Сол
  • "Шарен" черен пипер
  • Розмарин (сушен)
  • Чесън, киснат в оцет
  • Малко бира
  • 100-тина грама масълце
  • Щипка шафран (не, това не е 'шаран')

В една купа капваме малко зехтин и ръсим от розмарина. Слагаме ред от пилешките гърди и ги посипваме със сол и шарения черен пипер, та да им е за урок.

Обръщаме пилешките гърди с вече овкусената част надолу и отгоре слагаме същите подправки. После си отпускаме душата и слагаме поетапно нарязания на шайби червен лук, лютата чушка (със семките) - също на шайбички, лъжичка-две от киснатия в оцет чесън и идва време да сложим втория ред от гърдите. С тях повтаряме същите действия.

От заквасената сметана и майонезата си забъркваме хомогенна смес. Обикновено аз го правя в съотношение 2:1 в полза на сметаната, но тук си е въпрос на вкус - ако обичате по-мазно, може да ги сложите в пропорция 1:1. Ако сте уморени и не ви си мисли, правилната пропоция е "едно към гьотере" - пак ще е гарантирано вкусно.

Получената смес разпльоквате върху нещата в купата и отгоре слагате около супена лъжица горчица. Всичко това разбърквате щателно, докато месото не се оваля добре в продуктите и сетне отпращате въпросния съд в хладилника, за да поеме от всичко за поне половин час време.

Можете да използвате това време, за да си приготвите и една салатка за гарнитура - конкретна рецепта тук няма смисъл да давам. Моята изглеждаше горе-долу така:

Когато пилешките гърди се мариноват, можем да пуснем фурната да загрява на около 180 градуса. Междувременно си приготвяме една тавичка, която да успее да ги помести всичките и капваме малко зехтин на дъното. Поставяме месото с все продуктите от маринатата, които са полепнали по него. На дъното на купата сигурно ще ви остане малко от соса - него го изгребете с лъжица и допълнително омажете гърдите в тавата.

Когато ястието се позапече можем да налеем малко бира в тавичката, както и да добавим 2-3 резенчета краве масло. Ако за тази процедура ви е домързяло да извадите тавата от фурната... 😀 Сега ще трябва да го направите, за можем да поръсим месото с малко... всъщност, не с малко, а с доста кашкавал. Впоследствие всичко трябва да се разтече по начина, по който ще видите на снимките по-долу. Останалото е във ваши ръце. Когато нашата пилешка свинщина стане готова, сервираме месото горещо и гарнираме с добре охладената салата, както и с, както казват по сръбските филми, пиченце по наш избор (по-загорелите да не точат лиги - думата означава "питиенце"). Дюс табани! ...или беше "бон апети", не знам, но... Наздраве и да ви е сладко!

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

1 July, 2017 - No Comments!

Чили по юлешки

Чили готвя някъде от 10 години насам и през това време са ми попадали различни модификации на тази рецепта. Това тук е колекция от онова, което ми е допаднало най-много и съответно съм го събрал в една обща гозба. Ястието е подходящо за всяко време, дори за летните жеги. Все пак, да не забравяме, че произлиза от южна нация и че върви много добре с потни и умрели от студ бири. Друго задължително условие е то да бъде люто - малко, средно или много - вие си преценяте.

Ето и необходимите продукти:

  • Около 500 гр. кайма - за предпочитане смес и да ви я смелят в месарския магазин
  • Около 500 гр. крехко грух-грух (свинско)
  • Червен лук, 1-2 средно-големи глави 
  • Прясно средно-люто, но все пак люто чушле (1 брой)
  • 4-5 скилидки чесън
  • Кубче пилешки бульон
  • 2-3 чаени лъжички разтворимо кафе (да не се замества с 2-3 кафени лъжички чай)
  • 1 с.л. захар
  • Черен пипер, пушен червен пипер, лют пипер или сушени червени люти чушки
  • Консерви: бял салатен фасул, червен салатен фасул на Heinz, домати на кубчета
  • 1-2 с.л. какао
  • Риган, девисил, джоджен
  • Малко сол
  • Царевичен тортила чили чипс
  • Снежанка или друг вид млечно-чеснова салатка
  • Около 200-300 грама тъмна бира
  • Кафена чашка червено вино

Нарязваме си свинското месо на кубчета, солим го, ръсим му черен пипер, може и други подправки по наш вкус, и го запържваме в малко мазнина. През това време си приготвяме каймата в една купа, където я разтваряме с достатъчно количество вода, за да може после като я пържим, да не става на бучки. Добавяме й малко червен и черен пипер, разбъркваме и изливаме в предварително загрята и полята с малко мазнинка тенджера. Бъркаме на често докато не се изпари водата и каймата не започне да се запържва. Изисква повечко търпение, но определено става по-вкусно, особено на такова сравнително тежко ястие.

По време на тези запържвателни процеси можем да си нарежем предварително чесънчето и лютото чушле, както и червения лук, който режем на полушайби и го ръсим със сол и черен пипер и го оставяме да поеме - повече за този трик вече описахме в рецептата за свежа салатка със свински бут и червено цвекло.

Когато свинското се е запържило, отделяме го настрана. А когато стане фокусът с изпаряването на водата от каймата - добавяме й лука да се позапържи малко и разбъркваме.

През това време кипваме малко вода и си правим чаша горещо кафе, в което слагаме супена лъжица захар (ще ни трябва после да убие киселото от консервата домати), както и кубчето от пилешкия бульон. Вероятно подобен тип мазно кафе звучи доста гнусно като комбинация от състваки, но да не забравяме, все пак, че няма да го пием, а ще подправяме манджата с него. Разбъркваме и оставяме настрана.

Когато нещата в тенджерата се позапържат, изливаме вътре половин халба тъмна бира, а останалата с наслада изливаме в жадната си паст. Наздраве! После добавяме пушения червен пипер, още черен пипер и сушените стрити червени люти чушки. Изсипваме консервата с бял боб, лютите чушки и чесъна и разбъркваме. Оставяме всичко това да къкри около една цигара време (за непушачите - това са около 5-7 минути).

После поетапно в сместа изливаме чашата с "мазното кафе", консервата домати и отгоре напудряме с 1-2 супени лъжици горчиво какао на прах. Разбъркваме добре и оставяме да забълбука, след което ръсим с риган, джоджен и девисил. Ако ги имате пресни, а не сушени - още по-добре.

Тъй като за момента всичко става доста течно, а крайната цел е получаването на сравнително гъста консистенция без грам чорбичка в чинията, лично аз предпочитам в този момент да прехвърля всичко в широк, средно дълбок тиган, където да може ястието да изври по-бързо и също така да започне да се позапържва по-равномерно.

Когато нещата в тигана започнат да цвърчат, изсипваме консервата червен боб и запърженото свинско месо, което бяхме отделили по-рано (показаният вариант на снимките е без свинското - не питайте 'що).

Пържим на бавен огън докато всичко се сгъсти и сервираме в плитки и широки чинии. В средата изсипваме лъжица две от млечно-чесновата салата, а отстрани редим с тортила чипсчетата. Дано не сте забравили да изстудите бирата, защото определено ще ви трябва за консумацията. Да ви е сладко! 🙂

 

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/

9 July, 2017 - No Comments!

За пушещите, пиещите и щастливите грешници (1)

Това е първата от поредица статии относно онази част от нас, която честичко се отдава на пороците си повече отколкото е здравословно. Материалът по-долу е писан в края на есента на 2016 г. Следващият предстои като втора част по някое време през 2017 / за да видите, че пиша нещата от личен опит и заедно да проверим каква част от тях работят наистина/.

Накратко, в тази поредица ще става дума за следното: Много от нас често усещат, че не живеят здравословно и правилно. Повечето от съветите, на които можем да попаднем, слушайки всякакъв тип “гуру” вождове и други индианци в интернет, по телевизията или четейки различни книги, най-често ще ни заповядат тотално да отрежем онова, което ни пречи. Например, ако се задъхвате, защото много пушите, те ще ви кажат да спрете цигарите. Мерси за съвета, нали! Ако сутрин се чувствате като парцал, те ще ви кажат да спрете всякакъв вид алкохол вечер и кафе сутрин.

Аз пък казвам друго — цигарите, алкохолът, храната и всичко останало, с което може да се прекали, са всъщност много приятни изживявания, но много от нас не знаят кога да спрат и те стават по-силни от волята ни. Най-лесният съвет, който можете да дадете на такива хора, е просто изцяло да премахнат подобни удоволствия от ежедневието си. Ама, там е работата, че те вече го знаят.

На мнение съм, че е по-вълнуващо и приятно, когато човек се опитва да се сбори с пороците си и да им докаже, че е по-силен от тях и че може да ги използва само за удоволствие, но не и да попада под властта им като прекалява. Ако избягаш от бойното поле и битката, със сигурност ще се спасиш, но често не се знае за колко дълго, защото врагът може (и най-често ще го направи) да се втурне да те преследва.

Хората, които се будят рано сутрин дори преди алармата им да зазвъни или не изпитват каквито и да било други затруднения с ранното ставане, а също и често предпочитат да си легнат навреме като и без това им се доспива най-късно в 22:00, по една или друга причина се чувстват благословени с морално превъзходство над онези, които са устроени по малко по-различен начин. Защото обществото, светът и всички онези, които по безболезнен за нас начин ни яздят с невидимия си камшик всеки ден, са положили този режим на живот за нормален — а няма и нищо лошо в това, защото би било трудно да накараш ято говеда да полети без тези общоприети правила. Ако обществото знаеше, че говедото не е птица, трудно би се навило да лети. Но ето, че в нашия свят всяко говедо може да лети без и окото да му мигне.

Написаното тук е най-вече за хора, които са като мен. Ако сте от горепосочените дисциплинирани летящи говеда, труно ще ме разберете. Но пък заслужавате моите адмирации. Ако, обаче, поне малко сте се борили с вредните си навици, може би има какво да си кажем.

Аз съм от оня тип хора, които ако ще се отдават на някакъв порок, ще го направят до почти краен предел. Ако ми се пуши, ще си изпуша 2 кутии цигари с огромен кеф. Ако съм решил да си пийна биричка, ще си пийвам докато ми е сладко. И ще продължа и след това, докато не усетя, че едва си стоя на краката. Ама вече ще е късно (във всеки един смисъл). Говоря по принцип как съм устроен, а не че го правя редовно. С годините съм придобил (поне някакъв) усет кога да си ударя спирачката, но както много хора казват: “Без едно мога, ама само с едно не мога!”, та от време на време и аз без да искам се “отървам” и на другия ден хич не съм си благодарен. Освен това, съм и от типа “сова” и колкото по-късно става, толкова по-малко ми се спи, а повече ми се твори. Иначе, виж, през деня мога спя безоткатно с часове.

Та… ако сте като мен, но виждате, че това ви пречи, ето какво съм намерил аз като решение. Всъщност, това е процес на постоянно търсене, така че крайно решение едва ли има, но ще споделя, каквото съм заключил до момента:

На първо място, трябва да имате желанието да се “стегнете”. Ако самите вие не виждате смисъл да се “взимате в ръце”, то тогава и Йода не би могъл да ви помогне. Но ако пък имате това желание, но все нещо не ви се получава, ето какво ми е помогнало на мен. При мен специално това желание дойде най-вече в резултат на все по-засилващ се ежедневен физически дискомфорт. Чувствах се като развалина, която всеки момент ще грохне някъде. Когато навремето питаха James Hattfield от Metallica защо е спрял пиенето, той отговори много просто: “Писна ми всяка сутрин да се събуждам, чувствайки се като свиня.”

В даден момент просто осъзнах, че има много неща, с които искам да се занимавам вечер след работно време, но все не мога да им отделя нужното внимание. Да сготвиш, да погледаш филм, да вземеш душ и ето — вечерта заминала. Да, ама не. Какво правех аз — прибера се, отворя си една бира, запаля цигара, втора, трета (цигара, де, не бира). И това докато се наканя да сготвя. Решавам да сготвя. Мариновам си месото, докато го чакам решавам, че съм се уморил от кълцане на подправки и подготовка — хайде пак цигарка-две. Я! Ама тя бирата свършила. Хайде да отворя още една. Не е ли време да почвам да пържа месото? Ей-сега. Само след тая цигарка. Две. Три.

Слагам месото да се готви. Трябват му 20-ина минутки. Не е ли идеалното време да си взема душ? Да, разбира се. ОК! Само да пуша една и влизам в банята! Хм, ми то месото взе да се запървжа. Добре. Явно ще се къпя чак след вечерята. Я сега една салатка за гарнитура да направим. Правим я. Цигара-две-три. Сервираме. Да пушим и ще вечеряме. Вечеряме. Хайде да пушим и да си полафим. Май трябва да вляза в банята, а вече ми се спи. Къпя се. Ех, че е хубаво. Цигарата след душ е направо божествена. Но бирата в чашата е свършила. Отваряме нова. Само колкото за тази цигара. Е да, ама глътка-две… дай да си пална още едно фасче. Три-четири. Цигарата не е допушена докрай, а пък няма бира. Ще си долея малко. Доливам си. Цигарата свършва. Но пък има още бира. Хайде ще пуша още една, колкото да изпия бирата в чашата. Бирата е изпита… дали да не си долея още. Да, ама пък ще трябва да пуша. Ми супер, аз обичам да пуша. Бълбук, бълбук. Бирата е сипана, цигарите чакат… и така до безкрай. Този сценарий съм го играл с години.

По този начин, обаче, няма как да намерим време за нашите занимания, колкото и да ни харесват. Едно от нещата, които ми помагат, са тренировките в домашни условия. Аз не им казвам точно “фитнес”, а по-скоро гимнастика. Не са и гимнастика, понеже са упражнения с дъмбели, но все пак не става дума за използване на сериозни уреди, които можеш да намериш само в една фитнес зала. Както и да е.

Направил съм си програма, която съм прилагал и преди години и от която бях много доволен като резултати. Само че тогава се разболях и по лекарски съвет трябваше да спра с физическите натоварвания. Сега ми е много трудно отново да вляза в този ритъм.

На първо място, за да изпълня тази програма, съм си поставил като условие да не пия никаква бира преди да си направя упражненията. Тоест, за разлика от друг път, като си вляза у дома, да не ми е първа работа да си отворя една бира и жадно да изгълтам половината от нея. А и то, в случай, че тренираш, си е самоубийство — ако пиеш бира преди тренировка после като се натовариш и задъхаш направо имаш чувството, че от устата ти мирише на кравешка тор. Да не говорим и за сухотата. След тренировката пък обичам да си похапвам нещо леко (например варено яйце с майонеза и хляб), съпроводено с чаша прясно мляко. За пушещите не е нужно да казвам, че комбинацията от прясно мляко и цигара не оставя особено приятен вкус. Но пък тази лека вечерна закусчица след хубава тренировка (между половин и един час време) ми е много сладка и не мога да я сравня с никоя цигара или бира (ако трябва да съм точен: това направо си е друга бира!).

Направили сме тренировката, хапнали сме и, понеже бая сме се поизпотили, време е за душ, за да се освежим. Ако не бях тренирал, сигурно бих се сетил да вляза в банята чак след полунощ когато е дошло време да си лягам и няма за кога да отлагам. Ето че без да усетя съм се мобилизирал и съм отметнал едно неизбежно задължение съвсем навреме, да кажем още в 19:30–20:00. Супер!

След това, обикновено сядам да посвиря и да си направя ежедневните упражнения на китарата. По принцип бих ги правил по-късно, но живея в панелка (от тухла) и имам съседи с малко дете, та гледам да не злоупотребявам с търпението им. На тихо е нещо като на сухо и не ми харесва.

След това се отдавам на готвене ако се налага, но не се мотам толкова, а докато готвя и чакам онези интервали от по 10–15 или 20 мин., в които нещо трябва да се позапържи, задуши или посвари, си приготвям лист А4 и се упражнявам да си рисувам ежедневната доза букви — нещо, с което отскоро се занимавам и съм си поставил като цел да упражнявам по възможност всеки ден. И ето че още нещо е отметнато.

Ако ми остане време, занимавам се и с нещо допълнително, което ми е кеф да върша, но крайният резултат от всичко това е, че съм изпил много по-малко бира, а съм й се насладил много повече, изпушил съм много по-малко цигари от преди, но пък с по-голяма наслада и накрая от всичко това, се чувствам и леко (но приятно) изморен и ми е по-лесно да се “сетя” да си легна навреме. Организмът сам си го иска. И ето че на следващата сутрин и аз (също като ония “нормалните”) често се будя преди да звънне алармата и съм много по-зареден с енергия и желание за новия ден. А, сигурно знаете, че ако си прекалил с биричката предната вечер, ставането обикновено е много трудно ако ще и да нямаш махмурлук —  колкото и “тренинг” да си натрупал, колкото и да можеш “да носиш”.

Не казвам, че тези “пороци” са спрели да са ми сладки, че съм спрял да пуша и че, примерно, вече даже не харесвам жени… но идва момент, в който наистина на човек му писва всеки ден да се буди, както каза другарят Хетфийлд, чувствайки се като свиня. Да, възможно е това да се практукува ежедневно, но не и за хора, които ходят на работа или такива, на които не им се налага, но все пак искат да правят нещо смислено с времето си.

Гъз глава затрива, са казали хората.

Друг мой недостатък, ако можем така да го наречем, е че ме влекат много неща. Тоест, имам повече от едно хоби. Ако имаш две или три хобита, трудно е да упражняваш всяко едно от тях всеки ден. Пробвал съм — не става така. Ето защо е добре да си направим една експериментална график-програма, в която да разделим практикуването на хобитата си по дни от седмицата като се има предвид, че на практика не е възможно да отделим повече от час-два за всяко и не повече от, да кажем, три часа общо за всички тях в делничен ден (ако ходим на работа).

Основните ми хобита са:

  1. Lettering;
  2. Свирене на китара;
  3. Кратка домашна тренировка;
  4. Уеб-дизайн;
  5. Четене;
  6. Готвене.

Ясно е, че не могат да се случат за една вечер. Ето защо съм се опитал да ги комбинирам по групи, така че всяко от тях да получи поне по три дни от седмицата. В списък, който съм си разпечатал под формата на таблица, си отбелязвам кога кое съм или не съм успял да свърша. Целта тук не е накрая на седмицата да се обвинявам колко съм несериозен ако е имало нещо несвършено по план, а просто да видя кое ми е било най-приоритетно и каква стратегия би сработила.

Мога, например, да кажа, че ми е най-лесно със свиренето на китара, понеже ме влече най-много и дори без да си гледам графика от таблицата, просто сядам и свиря. И се оказва, че това го правя всеки ден без пропуск. За някои от другите неща ми се налага да проявявам повече воля и понякога не ми достига мотивация, за да ги практикувам редовно.

Разбира се, на всички ни се случват и такива вечери, в които ще изелзем с приятели, ще посетим концерт на някоя група или пък просто ще си побъбрим с любимия човек и няма да има време за нищо друго. Но това, в крайна сметка, е време, прекарано в приятни емоции и никой не може да издържи дълго без да разпусне тук-там. Въпросът е през останалото време да правим нещо смислено, защото иначе навлизаме в един непрестанен цикъл на “безкрайни удоволствия”, които накрая само ни изтощават всячески без да ни носят никаква полза, а времето си лети…

Следва продължение...

Привет! Аз съм Юли. Ако ви е харесало прочетеното тук, черпете ме енда бира. А може и нещо по-силно, ако смятате, че е крайно време вече да ходя да си лягам, та да спра да пиша глупости. /Като цъкнете на бутона, ще се опитват да ви убеждават, че парите, които дарите, ще отидат за кафе - не им вярвайте/